Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

сряда, 10 май 2017 г.

Ars Poetica – ВИДЕНИЕ ОТ СТАРАТА КРЪЧМА

ВИДЕНИЕ ОТ СТАРАТА КРЪЧМА

У таз, която изчервена с очи ме стрелкаше от свян,
тъй както пиехме засмени, цинизми ръсещи без срам –

посред хвалбите пиперливи самодоволни куп мъже,
за миг в очите й красиви съзрях бесилка и въже.

И себе си видях увиснал като парцал от стар костюм,
нещастник с празните си мисли, в които няма капка ум –

пройдоха жалък, мъж наивен, макар и с остричък език,
усетих се как си отивам, в устата шибнат от плесник.

На вид уж нежен беше жестът в оплесканата механа,
че в миг усетих, неуместно шегувал съм се със жена

и бъбрил глупости, до болка разчекнал пак устата зла...
О Боже мой, как може толкоз! По-силна любовта била.

Когато тръгна към вратата и вече гледаше навън,
полюшнаха се в мен житата, и се усетих като пън,

дъжда във облака усетих, обля ме рязка светлина
и там видях се сам, несретен пред много хубава жена.

Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, 25 noe. 2009 edited 11 maj 2017

Ars Poetica – ПО РЕКАТА

ПО РЕКАТА


И тук, и там от август до април
къде ли не си шетал по Земята,
докато
тук наблизичко съм бил,
най-много сам по
седнал край реката.

Париж, Варшава,
Лондон, Тел Авив
на тебе са ти били
пак в нозете,
докато мене вечно на афиф
все някой ми
е рязал с нож крилете.

На снимките си готин като франт
,
достоен мъж, обиколил Земята,
докато
покрай всеки ресторант
броя си аз стотинките в ръката.

Облечен по последна мода
, шик,
ти
вечния любимец на жените,
докато мен изпращат ме с ритник
и посред бял ден виждам си звездите.

За тебе бдят отворени навред
хотели, резиденции и кметства,
докато аз дори не съм приет
и от кръчмаря в кръчмата ни местна.

Днес, господине, виждам, си върхът
на всичко тук, за мен непостижимо,
че вечно гонят ме студът, гладът,
а радва ме и разредено вино.

Поседнал в пущинак
а край града,
днес мислено прехвърлям си живота:
какво ли съгрешил съм за беда,
че случва се да тегля все хомота?

Ти
славен, обграден с престиж и лукс,
на бял кон принц
, любимец на тълпите;
във стари
чки доспехи аз напук,
за присмех на глуп
аците и злите.

И тук, и там от август до април
къде ли не прошетал си Земята,
докато аз при корена съм бил:
трупът ти, виждам, плува по реката.


Пловдив
– европейска културна столица 2019

Plovdiv, 7 sep. 2012 – edited 10 maj 2017