Направиха кмет маминото синче и милият доказа, че е чудесен некадърник. Двете млади жени, опитали да спрат незаконното застрояване на най-големия столичен район, властта вкара в пандиза с букаи на нозете и ръце в окови по закон за борба с корупцията. Всеки бял ден у нас стотици гърла бълват омраза, разпореждат се с държавата като да им е бащиния. И отвън се обаждат млади вълчета, чиито зъбки тепърва растат. Народе, както сме я подкарали, накъде вървим?– Аноним (1947)
30 oct. 2008
ИЗПАДАМ В ПЛЕН
Изпадам в плен на всякакви измами и лъжат ме тъй, сякаш съм глупак, от мен тук по-наивен просто няма и доверчив докрай оставам пак.
Не назлобявай срещу злия, нему това е целта, от това се храни, с това поминува, може би си успокоява съвестта, че с отровата си е нужен на света. – Аноним (1947)
30 noe. 2002
ИСТИНСКАТА БЪЛГАРИЯ (8.)
От 26 юни получавам призовка от Пловдивският районен съд да се явя точно в 9,00 часа на 3 декeмври в 9,00 часа т.г., като свидетел, де факто пострадал по дело срещу извършители на пет кражби за една седмица, както се научавам от Постановление на пловдивската Районна прокуратура, подписано от някой си Б. Мендев – зам.районен прокурор. Демек, този г-н Б. като Бошко, Бойко, Бончо, Банко, Бранко, Бодко, Богдан, Бибиян, Боби или каквото там още ми дойде на ум, ми се явява свенливо някак, едва ли не анонимен. Затова пък за крадеца всичко са се постарали да ми разкажат още в призовката. Андрей Стефанов Атанасов, роден на 21 април 1983 г., ще да значи: през въпросната седмица от своя интензивен млад живот в гетото, когато извършил петте кражби с взлом (разбиване на врати), Андрейчо бил едва петнайсетгодишен. Живее в гетото Столипиново – омърлявения осеметажен жилищен блок на улица "Елба" № 21.
Първата отбелязана в постановлението на пловдивската Прокуратура кражба е от 30 юли 1998 г., четвъртък; втората – от 5 август, сряда; третата – от 6 август, четвъртък; за останалите две няма сведения*, но прокурорът Б. ме известява за други две акции на трудолюбивия 15-годишен момък само за една работна седмица. Милият овършал общо гаражни клетки, мазета, панелки, леки коли, таванчета, вече майстор в занаята.
Забележките ми на лаик, но пък лично заинтересуван от хода на следствието:
1) Пръстовите отпечатъци върху металната врата на гаража, стъклата и вратата на жигулата ми са толкова ясни, папиларните линии на крадеца – дотолкова отчетливи, че мога да ги нарисувам, но следователят Иванов, (и той без малко име ми се явява, понеже Иванов за нас е изключително рядко фамилно за нашите географски ширини) документирал: отпечатъци по гаражната врата и колата няма. Не открил отпечатъци, макар да си поигра с графитния прах и четчицата, да се прави на дактилоскоп! И ний четем криминални романи, Боже мой!
2) Крадците в моя случай били бригада от петима момчурляци; четиримата са 12-15-годишни, петият е 8-9-годишно хлапе. Видяла ги от балкончето жена от съседния блок, която се тресе от притеснение, отказа да ми свидетелства пред чиновника в VI районно полицейско управление. Причината? Мъжът й месец преди това бил пребит и ограбен в гетото Столипиново, когато подир втора смяна в Кожухарската фабрика "Пулпудева" (на 300 метра от гетото) в 22 часа се връщал пеш към дома си. Женицата по никакъв начин не иска да се замесва с полиция, защото – шепне, когато й пребили и ограбили мъжа и решила да звъни по телефона в полицията, съпругът й – насинен, потрошен и оттекъл, изкрещял: "Крадците и полицаите са комбина! Обадиш ли се, те ще се обадят на онез, и тогава биячите ще дойдат да потрошат и теб, и жилището ни".
Говорим си българи помежду си, че хлапаци от гетото предлагат на смешно ниски цени електроника, бормашини, електрожени, комплекти нови занаятчийски такъми и инструменти, стъкла по поръчка за всякакъв модел лека кола, фарове, стопове и пр., всичко, което в магазина е в пъти по-скъпо. Имали система за кражби и пласмент на краденото. Крадците най-често са сополанковци, докато босовете им, между 35- и 50-годишни едри мъже, всяват респект и възхищение у местното населението на гетото, ама и – гушат се, ош-беш са с полицаите. Около издокараните тарикати с превъзходно самочувствие кръжи рояк хлапенца, вперили оченца в златните им ланци и пръстени, в скъпите им дрехи, коли и палати. За хлапето от гетото тузарят е образец за успех в живота. Георги Въргов от съседния вход, с когото чат-пат играем на шах или бистрим политиката, отвори миниатюрно магазинче за бира, минерална вода и детски закуски. Само три пъти ячки, учтиви, отлично облечени приятни мъже го посещавали вечерта любезно да му кажат да плаща такса спокойствие. И Гошо приключи с павилиончето.
Обществена тайна тук е, че откраднотото веднага, по най-бързия начин се изнася за продан на седмичния бит-пазар, да речем в Секирово – кварталче на град Раковски, в самото гето Столипиново или уличките наоколо. В Столипиново хлапак ми предложи нов телевизор за 120 лева. А крадат и по заявка. В гетото това е бизнес. Казваш каква вещ ти трябва, каква марка ти е на сърце и си мераклия и на следния ден, или до два-три дни ще ти "намерят" точно, за което си подал заявка, хем ти го продават изгодно. Демек, и ти щастлив, и онези доволни! Всеки ден, през ден деца или юноши обикалят паркираните ни коли – отлично знаят къде и какво има; когато му намерят клиент, ще дойдат да си го демонтират късно след полунощ, предложат ли им сделка. Как става това ли? Възрастен мъж приближава до теб, както чакаш на спирката или пазаруваш в кварталния супер-маркет, пита трябва ли ти еди какво си, той може да ти го продаде изгодно. Често не се и свенят, направо си казват: "Абе, крадено е, щях ли иначе да ти го давам за тия пари!" С фасон облечен такъв един вървя половин километър по мен да ми хвали качествата на портативна радиостанция: "Крадена е, казва, с нея идеално ще слушаш полицейските разговори по мрежата на МВР. Това нещо не е за изпущане."
4) Българите от нашия краен квартал зад най-многолюдното кално пловдивско гето на Европа, което пловдивската общинска служба все почиства и все си тъне в помия, прахоляк и боклук замляно, което движения и партии във всякакви избори печелят от волле, че гетото им е електоратът на парламентарно представените, та говорим си, че възможно е в полицията да имат информатори крадците, чиито босове осигуряват, от една страна, процент от плячката, от друга страна, водят подир себе си електорат или избиратели по време на избори. Та и по тази причина, при толкова съмнения, не знам сред съседите някой да се е засилил в полицията да свидетелства за золуми, които е видял или преживял, притеснен както от босовете на гетото, така и от местни хора на реда и закона. Държавата ни се грижи повече като че за живота и здравето на крадеца и изнудвача, на мародера и побойника – жалко, ама факт! Виждам как инак възпитани мои ученици се отнасят към човека от гетото, дори само затова че е от друг етнос, без да правят разлика между добър и лош.
5) Шест пъти в разстояние на пет години ме канят с призовка и съм принуден да си взема един ден отпуск, за да се срещна всеки път с различен някой учтив следовател. Разпитват ме сякаш не съм потърпевш, ами съм крадецът, питат ме всеки път едно и също, за да се уверят дали не лъжа може би, но и шест пъти в призовката до мен как па нито веднъж не написаха фамилното ми име правилно, та рекох на районния зам.-прокурор – същия Б. Мендев, да вземе да се стегне, веднъж поне правилно да напише фамилното ми име в книжата по делото. Не само че работа няма да ти свършат, ами и фамилията ще ти окепазят, и най-важното няма да те забравят веднъж завинаги, а ще те разтакават само работа да си измислят.
Петима били крадците, пък съдят един. Петима следната вечер, около полунощ се катереха да заничат през прозореца на гаража ми; като се усетиха, че трима мъже ги следим много внимателно, тръгнаха към родното гето, внезапно буйно развеселени, щракат с пръсти, въртят задниче и пеят: "Имаш ху-у-убава кола... Ала твоя ли е тя?"
6) От нощта на 5/6 август 1998 г. до 3 дек. 2002 г. са 1215 (хиляда двеста и петнайсет) денонощия. Един от топ-криминалистите в VІ РПУ на Пловдив, с когото – невероятно, но сакъ-станахме приятели, ми казва: "Зная кои са крадците, но трябва да ги пипна с краденото в ръце. Двама колеги от нощния патрул ги видели как отнасят краденото. Как обаче 130-килограмовият полицай да настигне тези бързи като вятър циганчета! Метнали ти автокасетофона в контейнера с боклук, промушили се през двуметровата метална ограда на детската площадка зад блок 222 и върви ги гони! Нашият служител се отказал, отишъл да рови в контейнера, където видял, че зафучили касетофона от колата ти. Бормашините ти, и двете, още следния ден са на пазара в село Пъдарско, продадени. Де ще ги откриеш, я зарежи! От касетофона ти нищо не става, видях го, на парчета е".
1215 денонощия трябваше да изминат от нощта на кражбата, докато се открие дело в нашия Български съд. Крадецът през 1998 г. бил милият 15-годишен. На петнайсет, за седмица само – пет обира. Евалла! Бързи, смели, сръчни, от една страна, от друга страна тромав апарат от намусени дембели и шкембелии, който за пет пари работа не вършат, но умират да ти губят времето и да те разтакават.
7) Шест пъти са ми разбивали колата, за да ме ограбят. Охарчих се да купя бетонен гараж за двайсетгодишната баба жигула, е-ех, разбиха ми гаража. През три заключени врати от избата на блока ми отмъкнаха два велосипеда; вратата на миниатюрната ми изба разбиха, и вече символично само я притварям. Сред съседите единици са онези, които не са били вече ограбени. Крием си се зад дебели решетки и врати, треперим в собствения си дом. И то, братя и сестри граждани на "чистата и свята република", ние ли сме? Нали ние сме онези, които спазваме закона и плащаме данъци и такси; тогава защо ни е страх? Някой знае защо!
Колеги сред учителите, които пътуват с общинския градски транспорт, разказват как банди апаши се качват на тумби от спирките пред Централната пловдивска жп-гара, а мародерстват из пловдивския градски транспорт – основно по Цариградско шосе и по автобусните спирки и из салона на коли по линии № 6 и № 26. Качват се двама-трима от предната врата и отзад още други двама-трима и се почва поголовно пребъркване на джобове, портфейли, чанти, сака, шлифери, балтони. Качват се, казват, редовно и от спирката точно срещу Централните пловдивски гробища. Постоянно пътуващи по линиите на градския транспорт вече знаят мародерите по лице, знаят ги и шофьорите и не смеят да гъкнат. По местните медии бяха огласени случаи на заплашвани и бити шофьори по линиите на пловдивския автотранспорт, замеряни с камъни автобуси по улиците "Ландос" и "Крайречна" в Столипиново.
Избори в гетото. Долу дискрЕминацията, да живее България!
Купих си газово пистолетче от магазина. Слушам, че и други се въоръжават. Един от съседите си купил ловна пушка, приготвил бренеке (патрони за едър дивеч). Зад входната врата, отвътре в апартамента, ако си българин и имаш щастие да оживееш тук, нормално си е да скъташ дебела метална тръба, кол, сап от мотика, тояга. Това е подла, тиха, необявена война срещу обикновения гражданин на Република България. Неудобно ли й е на Съдебната власт да отсъди: кражбите, изнудванията, побоищата, мародерствата са причина за това положение. А дали не е другаде причината? Всеки случай, не крадците, ами някой високо във властта има полза да сме наплашени и да треперим за имота, преди всичко за живота си. Вземи му страха, па си живей живота!
8) Тази седмица през нощта на 28-и срещу 29-и ноември вратите на още две гаражни клетки пред жилищния ни блок са разбити. Отраднатото този път са: авто-касетофон, нови шлосерски и стари дърводелски инструменти, автофарове, стопове, тон-колони и пр. Никой от пострадалите не се е обадил в полицията. "От какъв зор! Ще ги хванат кокошкарчетата, колкото дейност да отчетат: двайсет и четири часа. След това пак ще тичат на воля, ама тарторите не закачат, защото са техни хора" – съседът Иван Пенев от вход Г току-виж изяснил кондиката. Оправи Иван криво-ляво рамката на гаражната си врата, смени разбития катинар с нов-лъскав, иде му ищах и да се пошегува: "Аз си минах по реда, вий му мислете!" При такава напаст през ум не ти минава друго, освен да си траеш, да преглътнеш и да мълчиш. Оплачеш ли се, по-зле! Оказва се, и това ще да е принос към вихрещата се демокрация и западните ни духовни ценности: идиотът има човешки права, а ти, данъкоплатецо нежен, имаш право единствено да гласуваш.
9) Чудно защо от пловдивския Районен съд призовка за делото срещу някогашен 15-годишен момък (един от петимата крадци) пращат 160 дни преди първото им съдебно заседание. От 26 юни до 3 декември с.г. са 160 дни. Седнах с калем в ръка да смятам. Мина ми през ума: Дали пък Следствие, Прокуратура и Съд не разчитат да забравя за делото? Я, да взема да се обадя и на останалите от списъка с пострадали, призовани от Съда! Ей го списъка. Сурова логика има в такова разтакаване. Дали само аз съм се сетил, мисля си, че "моята" държава България с властните си тежки структури работи срещу всички подобни досущ на мен доверчиви българи, които я носим тази тромава тежка административна машинария с всичките й лостчета и винтчета на плещите си?
Сменят се управниците, стилът – не! Ала г-жа Държавата зле си прави сметките, ако смята, че ловкият трик с перфектно театрализовани избори и шествия на победилата уж демокрация вечно ще минава... В крайна сметка, същата тази държава такива като мен я поим, храним, гоим с потта и кръвта си, купуваме й най-луксозните на този свят автомобили да си вози телесата; та рано или по-късно, като добри граждани, ще ли се наложи политическия елит на тази наша държава да го принудим да ни служи, без да краде, без повече да ни унижава пред децата, внуците и правнуците ни, като ловко ни настройва едни срещу други!
Пловдив – и ний бяхме столица на културата
Plovdiv, edited on 7 fev. 2024
Илюстрациите са от Пловдив, кв. Столипиново.
–––
* Грабежът с взлом се извършваобикновено в нощта на петък срещу събота; съботата е пазарен ден за отстоящото на 25 км. северозападно от Пловдив
Секирово, квартал на град Раковски. Бел.м.,tisss.
.jpg)
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1511.) 
.jpg)
.jpg)
.jpg)