събота, 28 септември 2019 г.

МРЪСНИ ДНИ

МРЪСНИ ДНИ*

    21.12.2004.

  Втори ден подир Игнажден, от т.нар. мръсни или бесовски дни след Бъдни вечер, според народното поверие, когато наоколо витаят лошите духове и злите сили. Без да съм религиозен, откривам християнската философия по-възвишена сред образи на претенциозното невежество, озлобление, завист, алчност. Не съм никога досега, и занапред не се виждам да се кръстя пред олтар, свещи или икона; и не защото не съм религиозен, а защото то е външен знак, но пък съм вярващ, вярвам в Доброто, особено когато виждам духовен невежа, който се бие в гърди и все повтаря: аз съм философ-психолог, аз съм Сократ, аз съм Христос, аз съм Достоевски на днешното време, аз съм новатор, демократ, хуманист.

  Но как да обясня на моите 19-годишни дванайсетокласнички (19 дами), че между властници и учител противостоенето е открай време?! Искат от мен високи оценки, а смятат, че със записване на това, което им казвам по Литература и Роден език, се изчерпва ученето им. Към света и помежду си, меко казано, съвсем не са за пример. Домашно възпитание им липсва, но какво ли добро са видели те досега извън дома си, какво ли по-гръмко заявено освен гръмогласна жлъч и простотия! А то е фронт между духовност и всекидневна гавра с Десетте Божи заповеди тук, в България. 

  Усещам се понякога островче в океан от помия, случаен минувач покрай магазин с лъскави дрънкулки. Понякога, казвам, не винаги! Не са редки просветленията у тези чудесни инак, сантиментално уязвими душици – Катя, Елена, Ширин, Милена; защо обаче така назлобяват срещу самото учене. Не можеш насила да си им Учител, то е като любовта: ако не те разбират и не те следват, когато опитваш да им разкажеш за разликата между добро и зло, най-нормалното е да те гледат с празни очи – и теб, и стремежа ти да си нещо повече от възгордял се некадърник, при това дипломиран невежа, което е печална версия невежество – вдига скандали, разпалва войни там, където войнствената поза е кощунство, ала го държи във фокуса на общественото внимание. 

  Вчера първият от двата ми учебни часа в този XII клас мина да слушам учениците как се дърлят помежду си, да ги успокоявам, да изясняваме какво е общото между Паисиевото "О неразумни и юроде" и "Българино, знай своя род и език" с онези техни кремчета, мазила, гримчета, аксесоари от тенеке и фалшиво злато, прически, дрешки, обущенца, както и със заимствания от капризни глезли в нашата естрада див непукизъм. Що да им река! Пошлият Азис ги очаровал с песните, костюмите, с циркаджилъците си – икона на непукизма, с успехите си по света, в топ-класациите на ЕмТиВи бил, научавам от тях. Надупилият се срещу лобното място на Апостола Левски сладкопоен Азис от онзи огромен афиш насред София им лежи на сърце. 

  Мога и да отстъпя, но как да приема отвращението им към Училището! И кога ли от любознателни дечица са станали варварите в храма? – питам себе си, не питам тях. Тези български девойчета са цел на пошлостта. Пошлостта в царствени одежди шества из моята България вече толкова време, и как горките да приемат любовта за висша духовност, за отношение към света, но не като бяс за консумиране, това ми е проблемът. Горчиви дни, мръсни дни на притеснение.
   
   28.12.2004.

  Рефлексът за писане, за сътворяване на свят от чувства, образи и размишления е вроден не у всекиго, макар у всекиго от нас да е заложена възможността да усеща духовни излъчвания. Сред осмокласниците имам три ученички, които ми показаха стихчета; от тях едната, според мен, е талант, на който му предстои да се развие. А пък съпоставянето между лъже-твореца и човека с талант ми вади очите. Странно наглед, у т.нар. "поетеси" – набедени за поетеси от колегите, но без дарба, според мен, прави впечатление добре подредената форма, зад която обидно лъщи скучно съдържание. У талантливия като че съдържанието по-често пренебрегва формата, понякога текстът му, погледнат отгоре-отгоре, даже и не напомня на стихотворение, но атмосферата е интензивна – лицето, характера, неявните затаени очаквания на автора откривам, каквото и на повърхността да не казват думите, и това вълнува.  

  Сиви дни. Занимавам се с текстообработващата програмка PageMaker 7.0 и не ми спори, едва-едва напредвам. Нарядко ми се мярва в ума: Можеш ли да си щастлив, когато мамиш първо света, сетне себе си? Страшно е да речеш на некадърника, че е некадърник, а още по-жестоко е сам да го открие. Злополучният фалшив философ-психолог, комуто са предоставили трибуна в местната пловдивска телевизия, ми е илюстрация за духовната смрад около подобни объркани, зловещи в самолюбието си отчайващи персони, копие на някогашен партиен секретар и верен доносник, др. Вся и всьо от катедрата по Марксизъм в местния университет около 1985 година.   

  Опитът да издам книга** на мои разноски ми бе крайно нужен. Доста неща в текста – факти, образи на простовати обикновени българи и претенциозни политици, както и купища сюжети съм взел от реалността, описал съм ги тъй, както ги възприемаме мнозинството доверчиви българи, по-скоро: предугадил съм ги още далеч преди да се доразвият като хищници. За политиците по върховете на властта днес говоря. 
  
  17.01.2005.

  Обикновеният човек е беден и самотен, защото съвестта и честта му са си у него; докато хищниците шетат на глутници, търсят кого да бастисат, жертва си търсят. Не открият ли кого да бастисат, захващат да се ръфат помежду си. 

  А аз жертва ли съм? То не е въпрос към света, себе си питам. Самодоволен, горд, че успял да ме излъже и завлече с пари, които отделих от мизерната си учителска заплата заради мечтата да си видя книгата отпечатана, neчатарят вече побърза да обяви на всеослушание пред онези, които му се радват: Да! И нищо чудно да е прав.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 2004/ 2005 – edited by 28 sep. 2019
–––
Мръсни дни, Поганни дни, Некръстени дни от 25 декември до 6 януари наричат няколкодневен (най-често 12-дневен) период в Българския народен календар, вж. http://videlei.com/articles/details/mrasnite-dni-ot-koleda-do-yordanovden/312 
** "Историйките на ученика Ламски" – книгата, която писах в течение на десет години, от 1994 до 2004 г. Докато не измъкна всичко, което можеше да измъкне от мен, наглецът ми вървеше по петите, звънеше ми посреднощ да проси пари, а сетне взе да иска още и още пари отгоре, та реших да прекъсна цялата тази мъка, просто отказах се от мечтата да си видя книгата отпечатана. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...