Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

петък, 25 април 2014 г.

Ars Poetica - ЯНКИ ДУДЪЛ

или БЪЛГАРСКА МУ ДИПЛОМАЦИЯ
Представяте ли си, госпожо, 
руснаците си взели Крим. 
Отнюдь! Това е невъзможно. 
Нам Крим си ни е обходим. 

Ще ги накажем, ще ги смажем 
с люти клетви "кат един" - 
Чичо Сам, ще ти докажем 
че сме "френд" незаменим 

с двата наши самолета, 
тук-там някоя ракета, 
девет танка след ремонт 
с газ назаем ча-а-ак до Дон. 

Че ний, сестро, сме от тия, 
за едната чест готов - 
на всяка манджа мерудия, 
на гол тумбак чифте пищов. 




Пловдив, 25 април 2014 година

четвъртък, 10 април 2014 г.

Джордж Оруел и Ърнест Хемингуей


       Фронтът до Барселона през 1937 г. Мъжът с кученцето е Джордж Оруел, а зад него може да се забележи Ърнест Хемингуей (високият мъж с очилата на заден план). Интересното в тази фотография е, че нито един от двамата големи писатели (единия вече утвърден, другия сега изгряващ) не предполага за присъствието на другия в този момент и на това място. Изпратих тази снимка на Джон Хемингуей, внук на писателя, който каза, че има тази снимка в семейните архиви, но никога не е знаел, че това е Оруел.

      Минаваме слепи покрай събития от историческо значение, докато случайността (или някой Отгоре) ни посочи същественото сред делничната дреб. Оруел и Хемингуей - двама неслучайни летописци на съвременния свят - един до друг, какво е това, ако не пръст на Съдбата! Нищо случайно. 


                                      Пловдив, 10 април 2014 година 

сряда, 2 април 2014 г.

Ars Poetica - ИЗКУШЕНАТА ВЕДНЪЖ ДУША


Ти обеща й Райските градини,
а в тръните от страст я насади;
сега и просяк нищ оттам да мине,
събужда похот в нейните гърди.

Умът от пивко вино се опива
и тя – вакханка след Оная нощ –
е трижди по-коварна и красива,
когато знай, че си проклет и лош. 

Вълната тъй към огъня се втурва
в страха си женски да го угаси
и благоверната в миг става курва,
измамника обвила със коси.

Душата й не спира да мечтае,
щом похитителят обърне гръб,
че именно такъв – жесток, нехаен,
посял е семенце на черна скръб.

И докато е жива, ще го помни, 
насъне ще го мами с нежен глас –
изящна амфора или пък стомна,
нещастна от любов, разбита с бяс.


Пловдив, 25 декември 2009 - 2 април 2014 година 

вторник, 1 април 2014 г.

Ars Poetica - НИЩО ПОДОБНО


Докато тя казва "Не трябва, не трябва",
в своите прегръдки той просто я грабва,
той я хвърля объркана право в леглото
и после се хвърля самичък, защото 
дето се вика, хормонът го чука,
или казано просто - хич не му пука
какво ще си кажат другите гости...

А другите гости не са никак прости.
Те всъщност разбират - тя казва "не бива", 
отчаяно влюбена и толкоз щастлива,
че вече ще бъде направо кощунство
да спрат това негово буйно безумство.
И те се измъкват на пръсти с усмивка
в съседната стая на тиха разпивка, 
преди да поемат по своите пътеки,
и всеки - със своите грижи не леки.

И няма да виждат под небесния свод 
нищо подобно в своя тъжен живот.

 

Пловдив, ок. 1992 - 1 април 2014 година