Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 6 април 2019 г.

НЕДОПИТО ВИНО

Като преценявам хладно, безпристрастно,

че човекът е печален, кашля и при все това
в зачервената си гръд намира радост;
че само гледа как да се оправя с дните;
че е бозайник мрачен и се сресва...

Като преценявам,
че човекът се отдава кротко на труда,
и странейки от началството, мечтай покорен;
че диаграмата на времето е вече
на медалите му несменяемо табло,
и очите му – полуотворени и морни,
са научавали отдавна
горестната формула на всички гладни...
*

НЕДОПИТО ВИНО

Нямаше злина, която да не ми се случи –
момичето заради някакъв тип ме заряза,
умря ми козичката, побесня ми кучето,
надпреварват се глупаците да ме мразят,

тарикат – уж държавник, труда ми ограби,
идиоти с титла ми съсипват мечтата,
свинята на съседа ми излапа хляба,
не ме забелязват дори и децата...

И като нормален българин, какво да сторя,
на полицията или мутрите да се доверя?
Житейската ми толкова скучна история
напоследък съвсем, ама съвсем загрубя.

Прошка ли?! Идиот ме следи изпод вежди,
гемиите ми потънаха, перушината капе...
а не ме напускат само пустите копнежи,
че все някога ще ми се оправят нещата.

И в горчилката, усещам, имало сладост –
макар загубите ми да са непоправими,
напук на всички сполетели ме "радости",
искри още в чашата ми недопитото вино.



Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 13 oct. 2009 – edited by 7 apr. 2019
___
* Сесар Вальехо (1892-1938), из цикъла "Човешки песни", превод на Ат. Далчев и Ал. Муратов. Бел.м., tisss.

СБОГОМ, МАМО

Три милиона напуснаха за последните тридесет години. Българинът е най-унижаваният в държавата България, затова не си ражда тук децата. 

СБОГОМ, МАМО

Като облак градоносен цял ден носи се из къщи,
чувам я – цял ден мърмори заядливо и се пали,
край разпалената печка аз тетрадките разгръщам,
докато навън се вихрят ледни деке
мврийски хали.

Май е нещо си болнава и в з
авода не отиде,
ала все пак не остави мръсното пране не
прано,
над кухнето ни
бедняшко от коритото се вдига
пяна, сякаш виртуозно някой свири на пиано.

Уж тетрадки
те разгръщам, уж в учебника се ровя,

а урокът непонятен пак, уви! – за мен остава,
но не смея да я питам –
ще ме скастри най-сурово,
по-суров от нея няма
сякаш в цялата държава.

Къкри в тенджерата
бобът, мирис носи се уханен,
девет стъпала надолу тук живеем си прилично
и не зная под небето нищо от това по-странно,
че от майка си по този начин чувствам се обичан.


Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 29 noe 2013 – edited by 6 apr. 2019