понеделник, 11 декември 2017 г.

Факти – РАЗГОВОР МЕЖДУ БЪЛГАРИ


    Bat Doni: 
    – Жоре, тези цифри са като пленумите на БКП, нищо вярно.

    – Докажи, и ще се съглася с теб.

    Bat Doni:
    – Помисли малко.

    – Смени изтърканата дългосвиреща плоча. На голите ти приказки ли да вярвам? Има подходящ лаф за твоя случай - Покрай наш Илия наебаха и свети Илия. Почвам да си мисля, че ти плащат, за да правиш реклама на Русия точно с лафове срещу всичко руско. Куче, дето не знае да лае, само вкарва вълците в кошарата. С лафовете си създаваш фенове точно на руснаците и на всичко руско.

    Bat Doni:
    – Защо намесваш Русия тука? Четем сводка на трол.

    – Дончо, това е много дълъг разговор, но накратко... Докато нашите заводи и селското ни стопанство имаха огромния пазар на руснаците и останалите средноевропейски соц. държави, тук дори и циганите ходеха на работа. Сега циганите масово крадат и разчитат на помощи, а българинът инженер, лекар, спец в своята професия отиде да мие чинии и да чисти кенефите на Запада, докато родителите и децата му тук разчитат на онова, което западните фирми и фермери му плащат (което е далеч по-ниско заплащане от местните хора там). Връстник си на по-голямата ми дъщеря, бил си 15-16-годишен през ноември 1989 г., когато американският тип отношения станаха водещи в разпродаването и превръщането на промишлеността и селското ни стопанство в плячка за тарикатите – основно все висши партайци на БКП и ченгета. Какво знаеш за онази България, която бяхме, че да сравняваш със сегашния тотален разпад на всичко, върху което се крепеше някога държавата ни? Глупака няма как да го убедиш, освен с факти. Говориш глупости, общо взето, все едно и също. Че поогледай се!

    В. Н-ва:
    – Правили сме всичко по поръчение на СССР и СИВ.

    – В случая говорим не за мозъци, а за хора с квалификация в своята професия.

    В. Н-ва:
    – Издържали сме се със заеми, вярно – къде по-малко от сега, ама заеми, дето спукаха балона на любимия ви социализъм. Ха-ха, каква квалификация! Кражби.

    – Бил съм вътре в нещата, та не се учудвам, че си толкова убедена.

    В. Н-ва:
    – Е, в какво си убеден? Че всички тук са си вършели идеално нещата и никога не е имало бракувана продукция, защото на никой не му е пукало, а повече гледаха да си вземат заплатата и толкоз. Еле, па по институтите – разврат, клюки и плетки по цял ден. Естествено, който е бил способен, е изкарвал допълнително пари на частно.

    – Разправяше се като виц из журналистическата гилдия на Пловдив... Спират западногерманец, спец в тежкото машиностроене, питат го наши репортери на границата какви са му впечатленията от Комбината за тежко машиностроене в Радомир. И той: При нас във ФРГ не можем да си представим такъв огромен комбинат за тежко машиностроене. А и при толкова брак и кражби у вас, в България, как все пак успявате да сте на печалба, ей това ми е загадка и нямам отговор.

    В. Н-ва:
    – Ха, това си е загадка, ама ако не знаеш,  Федерална република Германия купуваше от нас вагони, защото бяха направени от най-качествената стомана, след което си вземаше от тях стоманата.

    – Вече 27 години крадат, разбиха всичко като производство и селско стопанство, и пак има още какво да крадат и разпродават мекеретата на Щатите. В Пловдив имахме огромен завод за мотокари, който изнасяше повечето от продукцията си в Япония. И нашите хора тук весели, бият се в гърди, виж, значи, японците от нас купуват техника. А каква била работата! Японците нашите мотокари ги разфасоват и ги хвърлят в пещта за претопяване, че така металът им излиза, кажи-речи, без пари. Научиха това нещо нашите в Пловдив и взеха да пращат мотокарите за Япония вместо с метал за тежестите отзад, с бетон.

    В. Н-ва:
    – А това за краденето е вярно, даже се чудя как има още за крадене.

    – Когато разрушителите на България трябва да обсъждам, въпреки че знам що за стока са БСП, не виждам друг в момента, който би могъл да бутне ГЕРБ от властта. Чул съм го този лаф от дърти партайци на БКП, дето бяха някога в управата на високи длъжности: А бе, и ний крадяхме, ама крадяхме тъй, че да остане нещо и след нас, а сегашните всичко до кокал оглозгаха и пак насита нямат.

    В. Н-ва:
    – Е, като бутнат гербаджиите, какво ще направят? Същото.

    – Тия от ГЕРБ са супер-невежи, бе! Онези поне знаят, все нещо им е останало в кратуните от ерата на Тато: че народът иска и да го къткаш.

    В. Н-ва:
    – Останало им е... друг път; докопат ли се до властта, се самозабравят.

    – Да гласувам за БСП ме спират тарикати и наглеци около сегашната им управа, като свинарят Георги Гергов и Кирил Добрев – синчето на Николай Добрев, дето няколко пъти му засичаха далаверите, и как изпълзя нагоре един дявол знае. Нали знаеш стария лаф: Ела, Зло, че без теб по-зло! ГЕРБ с всичко дават да се разбере, че от власт няма кой да ги бутне, и вършеят, крадат на поразия, че лежат на тая кълка: българинът няма да излезе да ги подгони по улиците и да им руши дворците. То е пак стария лаф на комуниста  "Тая власт с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем".

    В. Н-ва:
    – Те и другите на това се надяват.

    – Знам. Скупчиха се отгоре отрепките на нацията.


    Bat Doni
    – Жоре, ти явно си мечтаеш за старото време, за комунистическите извращения и светло бъдеще. Е, няма да е.

    –  Което дотук е построено в България, е дело на поколенията българи преди сегашната лъже-демокрация. Институциите в днешна България са в тотална разруха и този процес, ако си обичаме отечеството, най-сетне трябва да бъде преустановен. Управлението на БКП беше престъпно и дано никога повече не се върнем там, откъдето тръгнахме уж на Десети ноември, но дотогава - колкото и лоша да е била, все пак имахме държава и нацията ни не беше заплашена от изчезване. Толкоз!

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 12 dec. 2017

Публицистика – ИНТЕРЕСУВАТ МЕ АБСУРДИТЕ (1.)

   Религиите са като светулките – за да светят, нужна им е тъмнина.
   Артур Шопенхауер (1788-1860)

ИНТЕРЕСУВАТ МЕ АБСУРДИТЕ! (1.)

    
04.05.2001. 

    Търся Личността! – парафраза на Hominem quaero!*
от Диоген. Определяйки се срещу някого, себе си изтъкваме, очертаваме се, изнасяме се на показ. Интересен подход за избягване на пряка конфронтация сочи Легендата за Богочовека. Иисус избягва сферата на бесовете, дето фарисеи и книжници (т.е. лицемерите) са силни, гръмогласни. Гласът на етичното, нравственото не е гръмовен във физическия, в материалния смисъл; този глас царства в съзнанието, в душата, когато е най-тихо, когато човекът е гол и незащитен сам пред съвестта си. Към този вътрешен бог са обърнати посланията на Христос. Това е революционен акт, качествено нов подход, който – предполагам – до 33-годишната си възраст Иисус е усвоявал от тибетските монаси.

    По-жестоко е наказанието, което кара не плътта, а душата да потрепери. Струва ми се, Симеон Кобурготски прилагаше спрямо нас, българите, стил, заимстван от католишкия инструментариум манипулации при общуване на персоната с инертно множество хора. Елиминирайки го, според своите тайни правила и закони, нашите местни тарикати начело с г-н Иван Костов фактически въздигаха Симеон в ролята Мъченик пред очите ни, жадуващи нравственото. 

    Българите сме духовно устроена нация, тъй сме зададени от генетичните ни родители траките, митичните бриги (фриги), изтласкани из скришното Царство на езотериката**
от честолюбивия Александър, синът на Филип Македонски. Да,ние сме духовна в основата си нация, обърната строго към себе си, но любопитна за света; ще се повторя: такива сме зададени от нашите древни предци далеч преди християнството да се появи като Философия на човечността. Това досега ни една от духовните ни личности като че не проумя, за да отстоява българщината като идентичност, стил и манталитет пред чуждия интерес (руснаци, янки и прочие).

    * * *
    Из предговора към изследването "Философията на Сьорен Киркегор" от Исак Паси***
, цитат от "Повторението" – книга на Киркегор (1813-1855) от 1843 г.:
    "Да би имал по-дълбок религиозен опит, поетът не би станал поет. (и след това)
Религиозният тип е образуван от самия себе си и отхвърля всички детски лудории на действителността"
(с. 41).

    Моят уверено звучащ вътрешен глас трябва ли да ми носи безпокойство задето без "страх и трепет" (ключови понятия в Библията, с. 630 и 1446, изд. 1983, взети от датчанина Киркегор на въоръжение) възприемам бездната на бездуховното около материално устроения ни свят? Нужно ли е да се взирам в страданието, за да усетя присъствието на духа поне в собствената ми плът! Както всяко човешко същество, мечтая, стремя се към щастие. Това непоносимо ли е за философа! Бог над мен бих приел като назидание във всеки миг, особено когато не логически, а интуитивно ме притеснява. Поради какви причини и обстоятелства откриват бог точно там, горе?

    Не е ли по-човеколюбиво да си представя Бог вътре в мен (или го нося в себе си, или ме е напуснал)? Ако Иисус среща Себе Си в разни версии, влияейки върху отделни съдби, тези срещи следва ли да Го разочароват от нас? Не възприемам Учителя по този начин; смятам, Той би бил удовлетворен да Го носим в себе си, не над себе си. А в религията, както я проповядват, работят с крайни мерки.

    Да, живот ми е краен, възможностите ми – ограничени, знанието ми е колкото синапено зрънце в океан от неизвестност, и въпреки това... Пътят към Истината за света и нас не опира в крайното; такова нещо няма; представата за божественото е лъч, пътеводна звездичка за творческата ни енергия, не средство за ограничение. Да вярваш в Бог, според мен, означава да вярваш в божествения стремеж, заложен у човека, а не да му поставяш юзди и рамки, да му се любуваш на тези затворени в клетка Адам и Ева като на екзотични твари от космическата Райска градина.

    Big Brother е противен образ. Животът, който ми е даден, е велик дар и не желая да се сбогувам с онези "всички детски лудории на действителността" само за да ме определят като предан някому, пък бил той и самият Господ Бог. Вяра, не религия, като форма за напътствия и нравоучения), според мен, е цел на Създателя. Без да отричам религията, пак съм в състояние да бъда достоен, преодолял в съзнанието си чисто религиозния (чрез страх и трепет) подход към света.

    Левски нарушава обета си на духовно лице: формално сваля расото, подрязва си косите, престава да служи в храма; от това обаче не следва, че е преставал до края на живота си да бъде нещо много повече от дякон, да бъде Апостол, личност, носеща из многострадалното Българска землище Бог в себе си. Не ми е ясно как високата строга философия тълкува съдбата, житейската му пътечка, но простият народ отлично схванал мисията на материалния Васил Иванов Кунчев, сирака от Карлово – разбрал го не по законите на логическите размишления, а с интуиция на духовна нация, обърната строго към себе си, любознателна за света; под грубите невежествени налепи и горчиви самообвинения го проумял още докато бил жив, а не post factum, както правят по-късно присъединилите се "глашатаи на истини от последна инстанция", каквито винаги са ни в изобилие, понеже ламтящият тарикат като винената мушица се самовъзпроизвежда от грандомания и злост.

    
05.05.2001.

    Обичам си момичето и с плът, и с душа, но... снощи, а може би тази сутрин, в съня ми нахълта една от седемнайсетгодишните ми ученички. Раздвоена, в два образа нахълта: първия – свенлив, докосващ, целомъдрен; втория – вакханален, търсещ сексуален досег, както орлица налита върху плячка. В плътска прегръдка, "видях в съня" как свенливият образ се отдръпна, стопи се. Бях гузен и объркан; животинското надмогваше гузността, рушеше ориентирите ми кое е редно, кое не. Вакханката постигна каквото искаше. Будя се объркан. Леле, обладаният бях аз!

    Затварям очи, пробвам да възстановя какво и как стана. Толкова ли съм лесен? Поколебах се дали да разкажа съня на Re. Реших: ако бягам, ако се крия, по-зле! Как да обърна гръб на опасността? Вроден рефлекс ми е очи в очи да съм с опасността и да не бягам. Не ща от мен си да бягам, гръб на себе си да обърна не желая. Сякаш някой бе пратил това, изживяно насън, за да провери, да ме изпита...

    Е? Победен ли съм! А светците дали са имали еротични сънища?

    Като описвам, мисля си: отдалечавам бесовското, безогледната страст от мен отклонявам. То няма общо с Любовта. Е!?... Но извикам ли във въображението си моето момиче, лъчезарната в женствеността си Re. ме гледа ококорена, и макар нищо да не казва, вече знам: тези широко разворени очи дълго време ще ми парят.

    Та какво още? Вярност, която не е преживяла изкушения, каква вярност е! Не е важно какво ти се случило, важно е как си го преживял, а и какъв опит става оттук-нататък преживяното дори насън за теб.

    Следва

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 12 dec.2017
___
* Hominem quaero
(лат. версия). Денем със запален фенер ходил Диоген из Атина и с този израз отвръщал на недоумяващите си атиняни: "Човек търся!" 
** Първо бастисал Одриското царство, траките принудил да поемат на югоизток и тъй се заселили чак в земите между реките Тигър и Ефрат (днешен Ирак) в течение на 300 години рамо до рамо с предци на днешните кюрди. А след още пет столетия, извършвайки огромен кръг през планините на Алтай, като слезли оттам към реката Волга и Северното черноморско крайбрежие, потомците на някогашните траки през Истър (Дунав) се завърнали около ІV-V век "в земите на своите", както пише в Х век византийският хронист Дмитрий Хоматиан, изследвайки потеклото на св. Климент Охридски. Работна хипотеза на историка Петър Добрев (1943), която ми е известна от 1983 г., а мой е коментарът, че Елинската цивилизация е немислима без приноса на траките – най-древни, най-многолюдни (според Херодот) племена на Балканите, а вероятно и върху целия Европейски материк.
*** Сьорен Киркегор, "Дневник на прелъстителя", с. 41. Бел.м., tisss. 

Ars Poetica –



ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...