И си предадох сърцето да узная мъдростта, лудостта и безумието. И узнах, че и то е гонене на вятър. Че в многото мъдрост има много досада, и който увеличава познанието, увеличава печал.– Еклисиаст, Библия
28 uni 1997
ДЯВОЛЪТ Е В ДЕТАЙЛИТЕ (3.)
Мина й представлението на Re. Излъчваха го и по националната телевизия, та си го записах на видеото вкъщи. Седим след концерта й двамата с нея в кокетно кафене на тиха уличка по-далеч от големия шумен булевард между Тунела под Древния Римски амфитеатър и Сточна гара. Собственикът на кафенето, вероятно двайсетинагодишен нахакан момък, прави демонстрации, да го забележим ли – що ли! Мята тъпи шегички на висок глас и се хилоти, качи си патъците върху съседната маса (по хамерикански). Подхвърля тарикатските си задевки с претенция за остроумие към пиянде (то пък на трета маса от общо четири), задява се с девойчето зад бара в преустроения за кафене тухлен гараж. Накъсо, след като телевизионната камера поне в една трета от времето, докато Re. беше на сцената, я снимаше, глупакът сега ми изглеждаше по-приятен и от конска муха. И си рекох: българинът е в състояние от едно нищо с мерак и усилия да направи нещо хубаво, а после сам да го съсипе и срине. Хубав ден. Свежо. Въздухът резлив. Носи се лек аромат от дворчетата наоколо – от скоро развилите се люлякови храсти. И греещата лъчезарна Re., разтоварила се от напрежението на сцената. И ето, появява се Негово величество Досадникът и почваш да се питаш: аз какво правя тук?
Бяхме си го харесали това кипро кафененце, но тази подробност развали всичко.
6 uli 1997
За сборника "Кардиф"* продавач на сергия, някогашният й г-н учител по българска литература, правил аналогии със стила на Вапцаров, а местният поет Иван Вълев от Стрелци, село на 40 км. от Пловдив, но и някогашен редактор в местното издателство, "Христо Г. Данов", важно-важно се произнесъл пред Re. за текстовете: "Това е стилът на Кавафис". Сергиджията, след като около час развивал философските си възгледи относно съдбата на хубавите жени и щастието, подметнал между другото, че странно, но за пръв път открил у моето момиче излъчването на продавачка на хот-дог. Демек, що ли толкова се интересува как възприемат стиховете ми тези двама продавачи на книги. Бясна беше горката аристократка с благородническа кръв. По бащина линия се явява баронеса в бившата Австро-Унгарската империя, чичо й Патрик – музикант във Виенски бар, в чест на раждането й композирал игрива мелодия за новородената.
Изгълтахме в 40-градусовата жега общо три шишета кока-кола, както се изрази тя, "в унес от онова определение за продавачката". За гомнарски бръмбар най-добра ще да е гомнарска бръмбарка – успокоявам я, макар и двамата с побеснялата Re. да нямаме нищо против продавачките на хот-дог... Прав е поетът Вълев, че в сборника "Кардиф" има нещичко от Константинос Кавафис. Но със същия успех пак там друг би открил и нещо от чилиеца Сесар Вальехо, французина Албер Камю (макар че Камю е прозаик и философ), от колумбиеца Габриел Гарсиа Маркес, а и от Жак Превер, испанеца Лорка, елинката от остров Лесбос оклеветената Сафо и най-общата българска представа за древноелинска лирика и прокълнатите френски поети Пол Верлен, Стефан Маларме, Бодлер, Рембо, и както твърди колегата ми д-р на филологическите науки госпожица Невена Ичевска, може би нещо от Александър Вутимски; а защо не, бих попитал, и от пазарджиклията Димитър Бояджиев, Уолт Уитман, щурия Пърси Биш Шели, Габриела Мистрал, твърде скромната за щедрия си талант Емили Дикинсън, всички те вкупом?!
Пак добре, че въпросният ценител на хубавите млади жени и изящната поезия не ме е причислил към могъщата плеяда съветски и родни певци заради "светлото бъдеще и най-хуманния от всички общества строй". Добре, че на жарките филигранни строфи на Венко Марковски – любимец на цялото мъдро Политбюро на ЦК на БКП, не му мяза "Кардиф"! Ровне ли обаче под заглавието "Кардиф", току-виж изскочили и неколцина предтечи от поезията на смръщений Албион. Мили родни предвземки!
15 uli 1997
Библията е построена според канони на лириката: повторения, алегории, смислови обрати, лаконизъм, внушения, озвучени от образи и картини. Например, в Четвъртата книга Мойсеева (гл. 24, ст. 15-16) има такъв пасаж:"И мъж с отворени очи, говори оня, който чува думите Божии, който има познание от Всевишния, който съзира видението на Всемогъщия; пада, но очите му са отворени".
Ето още един пример за поетически обрат в речта, който ми звучи чудесно в Петата книга Мойсеева (гл. 27, ст. 2-3): "И кога преминеш Йордан в земята, която Господ, Бог твой, ти дава, постави си големи камъни и ги измажи с вар; и напиши на тия камъни всички думи на тоя закон, кога преминеш Йордан..." Ами че това е началото, запев на могъща в пестеливостта си поема за цялата ни смотана днес цивилизация с великите й претенции, независимо че все още изживява юношеския си период пубертета!
Пловдив – гнездо на невежеството и културата
Plovdiv, edited on 7 dec. 2023
Илюстрации:
- Концертната зала ми напомня олтар на душата.
- Не разбират, че Космосът е всъщност хармония.
––– * Сборник от 100 стр. в тираж 300 екз., издаден през 1998 г. на мои разноски (150 лв.), който се разпродаде
на цена 3 лв. за екземпляр по тогавашния курс на лева (днешни 3 лв.). Бел.м., tisss.
И си предадох сърцето да узная мъдростта, лудостта и безумието. И узнах, че и то е гонене на вятър. Че в многото мъдрост има много досада, и който увеличава познанието, увеличава печал.– Еклисиаст, Библия
22 avg. 1997
ТРИЦИ И МАЙМУНИ
Трийсет и кусур сладки години все по-нагоре по Стълбата, която води надолу. Старата школа политици се кипреха в стил "Византийска икона", все такива едни мрачни, нафукани, гледат лошо, зъбят се на врага, докато новата школа политици са човеколюбиви, галят с думи: "Аз съм прозд, и вие сте прости, затова се разбираме!"*
Чета преди час-два гробищна статия от Марин Халачев, известен писател (статията е отпечатана във вестниче само за писатели: "Български писател"), гърмяха над мен апокалиптичните му прогнози – "Обречени сме да загинем... България ще изчезне от картата на света... Да помислим на кого да завещаем поне спомените от миналото на този народ, историческите ни паметници" и прочие, и прочие все с онзи стар запев на библейско отчаяние. Питам – на масата в кафенето е Емил Калъчев, приятел и автор, когото ценя заради умението му да си сдържа нервите: "Как с такива мисли да си уча учениците на родолюбие, чест, достойнство?! Халачев във вестника на българските писатели какви ги плещи! Защо ги плещи?"
Страшно е не когато врагът ти е многочислен и те побеждава; страшното е, когато сам в себе си вече си коленичил и си се предал. Образ на покрусения автор Халачев, очевидно яко го боли, а не мога да му съчувствам. Този вид предателство, струва ми се, е най-опасен. Понеже от него нататък идат тарикатлъците, цинизмът, спасяването поединично, и това е същинската ракова клетка, която превърне ли се в метастаза, в състояние е за радост на евроатлантиците да ни погуби като нация и като държава.
Поради что се отписват и са ни отписали, Боже мой! Кой умник печели от това?
Пловдив – гнездо на пошлостта и културата
Plovdiv, edited on 6 dec. 2023
Илюстрации: - Иконата на строящия се честен капитализъм!* - Лъжата е истина, глупостта - най-велика сила**
___ * Пътникът до Брюксел с куфарчето за указания стартира разпродажбата на България.
Марин Халачев (1933-2005)
** Марин Халачев (псевдоним на Марин Недев Динев),родом от Стара Загора. От 1960 г. живее в Пловдив. Има ред научни публикации в сферата на дескриптивната геометрия и машиностроенето. Автор ена романи, повести новели, разкази и есета: Бел.м.,tisss.
И си предадох сърцето да узная мъдростта, лудостта и безумието. И узнах, че и то е гонене на вятър. Че в многото мъдрост има много досада, и който увеличава познанието, увеличава печал.– Еклисиаст, Библия
22 avg. 1997
ДЯВОЛЪТ Е В ДЕТАЙЛИТЕ (4.)
Из форум "Политика" в сайт за българи със седалище в Чикаго, САЩ
Клеопатра Джон: – Жалко за паметта ни!
tisss: – Защо жалко! Най-жестоките истини за предателства и други неприятни черти на френския
характер са изречени от французи. Това помрачава ли свободолюбието, което
отличава френската нация, националните й достойнства!? Когато стане дума за
отминалите дни, т.е. за паметта, пред очи ми е фигурата на писаря-митар от
египетски артефакт. Седи си тихо невзрачният древен летописец или просто
данъчен чиновник с влажна глинена стела върху коленете и пръчица за писане в
ръка, тъкмо повдигнал очи, гледа очевидно далече напред. Пита се: Кого гледа
писарят – великия блестящ в доспехите си Царствен фараон, господаря на света,
на всички някогашни живи, или?Колко неприятни
истини за нас, българите, има в Хайтовата сага за Капитан Петко; а ако не си ги
кажем ние тези работи, па да се поправим, чуждите ли да ни ги кажат?
Клеопатра Джон: – В онези подли години всички, дето работеха в радио, телевизия, вестници, бяха сътрудници, първи доносници на Държавна сигурност! Иначе нямаше кариерно развитие. Политиката на БКП беше такава. И не се правете, че не знаете!
28 avg. 1996
Ряпов*, моят най-добър приятел от детските години, кум и пр., ме пита какво съм правил през 1990 г. в онази компания. Става дума за персоните Теодор Димитров, Андрей Захариев и други неколцина члена на Демократическата партия на "госин" Стефан Савов, госпожица Златка Русева, бившия депутат Христо Марков и пр. Със същото основание би трябвало да попитам моя приятел той пък какво е правел в компанията на комунистите, особено по време, когато ми е обяснявал за онези пет канала за информация относно когото и да е в България. Колкото до дружинката на лъже-демократа Савов, интересът ми към господина е не заради топла длъжност и финикийски знаци, а да речем, предизвикан от вродената ми любознателност към екзотични екземпляри сред българската политическа фауна.
Животът е по-мил от екзотиката на романтичните ни идеи. Това не щял да проумее Никола Вапцаров – тънък, фин наблюдател, ала предан на заслепяваща ума отровна илюзия. Баща ми дърводелецът казваше:"Видиш ли на някой да му шарят очите като на мишка в трици, настрана от такъв". Правоверните партийци от която и да е партия напомнят слуги, скупчили се покрай нозете на любимия деспот с отчаяна преданост в невежествените очи на фанатици.
Фрагмент от живота в Парламента.
Е, ами Никола Вапцаров невежа ли е? С техните тайни канали за информация, нима партайците от годините на соца да не са били наясно с онова, което простосмъртните не е имало как да знаят: за ужасите, творени от техните партийни кумири и възпявани предстоятели? "Другарю Живков, не можете да ми забраните да ви обичам"!** Що да е задължително всяко ново да се ражда с кръв, слуз, рев и крясъци по площадите?
29 avg. 1996
За Симеон ІІ. По-достойно нещо*** като поведение лично в живота си не бях виждал досега. Цар! И си давам сметка, че дотук народът ни системно е развращаван от хора с манталитет на слуги, с характерна за низшите прослойки стръв да им стане на всяка цена номерът – безскрупулно, подло, цинично, нагло и гадно. Какво ще рече Власт на народа, когато множество, раздирано между недоимък и футболните страсти, и чалга, няма капка уважение към интелекта и закона! Стефан Стамболов (1854-1995) – жесток и хитър, сексуално чудовище. Ала най-значителният строител на Нова България след половин хилядолетие под сянката на издевателства и кланета? Тази родна българска селва копира най-пошлите идоли от Европа на Наполеон, Хитлер, Мусолини, Ленин и Сталин, само в българския вариант не дотам обладани от сатанинско вдъхновение, а джуджета на духа.
С интелектуалните си способности, с творческия си заряд нашият българин е рушал тук отдолу, отвътре господстващата ориенталска хаотичност и инертност на местната чужда власт в Османската империя. Нетърпението, лудата мечта, кипежът на кръвта у милите наши апостоли, младежи, луди глави по на 18-30 години, изпреварили, ама и в припряността си пресекли ферментацията на Българското ни самосъзнание. От пусто бързане, вкарали сме си вълка в кошарата; завтекла се Руската царска империя да ни спасява ли!? Не-е. Да ни употреби за имперските си амбиции! И вместо да излезем от робството като стопани, измушили сме се като аргати. За което си берем ядове, и кой знае докога. Големанов, Бай Ганю Балкански, Каменарчето на Смирненски, Андрешко на Елин Пелин – редичка не особено весели, но напористи образи на невежи, хора без усета и достолепието на стопанин. "Народът – прост, животът – тежък, скучен", жали Никола Й. Вапцаров, и той изгубен в онази фанатична болшевишка идеология.
Днес пошлостта спечели низ от сражения с творческото начало. Масовият българин е беззащитен, интелигенцията ни смачкана; какъв пример може да бъде! Телевизията разпространява образи на болнави, унили, съсипани обезверени философи: поетите Дамян Дамянов (1935-1999), Константин Павлов (1933-2008), Иван Радоев (1927-1994), Любомир Левчев (1935-2019), Иван Динков (1932-2005), Христо Фотев (1934-2002). Това ли са българските горди бардове! Това ли са вчерашните наперенки момчета с ореол и пращящи от самолюбие доспехи? Не звучи вече свежо иронията у Борис Димовски (1925-2007), Радой Ралин (1922-2004), Йордан Радичков (1929-2004), в ъгълчето й виси печал, с други думи: "Е, това е положението!" Николай Хайтов (1919-2002) ми напомня ударен от гръм, доскоро така могъщ изразител на Българщината. Виждаме вчерашни послушници и безличия да се изживяват сякаш са гениите на нацията. Къде е Левчев? Мрънка уклончиви обяснения, потискащо безпомощен. Любимото дете на столичните интелектуалци Александър Геров (1919-2007) буди жал, че такава жестока съдба може да сполети най-нежния от съвременните родни творци: болен и притеснен. Безславно изчезна, стопи се онзи предизвикателен, твърд и режещ Георги Джагаров (1925-1995). Споменът за императорското му самочувствие на първи васал поизбледня в личната му трагедия на забравен, ненужен за приятели: толкова му били и приятели и любими в последните му месеци и дни. За себе си навреме, но за мнозина от моето поколение съвсем ненавреме си отидоха от живота онези горди бардове на соца – поетите, като Андрей Германов (1932-1981), Веселин Андреев (1918-1991), Михаил Берберов (1934-1988). Сякаш никога не го е имало на света и поетът, и разкошният човек Добри Жотев (1921-1997) – "Бащата на т.нар. Априлско поколение млади български поети".
Жал! Непоносима жал лъха от всичко, което до вчера бeшe за мащабите ни висока стойност в националната литература. Защо оставяме скарани помежду им и толкова обезверени да си идат от нас тези наши необикновени българи? Защото обслужвали комунистическата върхушка ли?! А освен тях виждаме ли други! Новичките? Нямаме литературна критика, да ги въведе сред масовия българин. За манталитета на част от докосналите се до властта или до вниманието на средствата за масова информация: литератори, публицисти, видни политици, говорят обидните, плоските закачки, които си разменят, гарнирани със сексуален подтекст. Сред тези царе на комедията лъщят Константин Тренчев (1955), Александър Йорданов (1952), именитите г-да професори Михаил Неделчев (1942) и Светлозар Игов (1945-2023), изживяващ се в претенциозния си роман "Елените" с предвземки като Ромео, адвокатът Георги Марков (1950), акад. Благовест Сендов (1932-2020). От репертоара им са фразичките "Да го духа!", "кратки музикални форми", "за големината на онзи член" и прочие. Дори в качеството си на Председател на Народното събрание г-н академикът от Асеновград Сендов съобщи за "най-милото си" с уговорка "за оня орган". Сред тях нашумелият Кеворк Кеворкян (1944)****, вж. вестник "24 часа" от 18 юли 2000 г. с крещящо заглавие "Диагнозите на Кеворкян. Обществените еднодневки – използван презерватив"... Това им е стилът. Това са им лакърдиите и определенията на достойните мъже на днешна България? Само Ути Бъчваров и сладкопойният Азис им липсват.
31 avg. 1996
На този ден през 1983 г. на паркинга пред милиционерския блок 51 в пловдивския жилищен комплекс Тракия горя баща ми. Случайно ли точно там се взриви газовата уредба на колата му, две години след като ме уволниха от редакцията на младежкия пловдивски вестник "Комсомолска искра" от май 1981 г. заради критична статия?
Гласуват закон. А после си избират комисия и приемат Правилник за приложение на Закона. Не им бил, види се, достатъчен правилникът, та се събира нова дружинка да утвърждава Инструкция за приложение на правилника за приложение на закона. Ама и това не им стига, та по някое време на бял свят се пръкват Указания за приложение на инструкцията към правилника за употреба на закона... И това ако не е бюрокрация! Най-веселото е, че повечето от тези техни закони, правилници, инструкции, указания, предписания, приложения, разпоредби и прочие най-сетне единодушно, тържествено гласувани в Парламента документи обслужват единствено хитреците и тарикатите, за за заобиколят безболезнено неписаните нравствени послания на нормалния живот.
6 sep. 1996
На 6 септември 1983 г. в софийската клиника "Пирогов" е издъхнал баща ми. Какви идеи е имал за мен не ми е известно. Задължен съм му, че ме е създал и възпитавал наред с Борис Дявола и майка ми, братята на баща ми, харманлийския беден бирник, чието име нося физически. Беше българин, сръчен в занаята си, неумел да лавира в живота, от онези, за които с насмешка казват "беден, но честен". Всичко, което стори, стори го с мерак и труд. Беше мълчаливец, та разговорите ми с него започнаха едвам подир смъртта му. когато сме оставали насаме, той – метър и половина в гроба си, аз с цигара в ръка – покрай него или нощем, когато съм бил сам в леглото, надвесен над отминалите дни, месеци и години от единствения свой живот на обикновен българин, не изкушил се да изостави България и Пловдив на бедняците от крайните квартали.
Пловдив – гнездо на пошлостта и културата
Plovdiv, edited on 6 dec. 2023 Илюстрации:
- 1978. с дъщеричките Вера и Надя.
- Авг.1980 г. в Стария Пловдив*****
___ * Тодор Ряпов, трийсет години главен инженер в закрития от тарикатите пловдивски Захарен комбинат.
** Цитат от писмо на поета Владимир Левчев лично до неговия идол.
*** Като абсолютен наивник, в онези месеци с доверие съм възприемал този титулуван алчен палячо.
**** Добавено при преписа по-късно. ***** В двора на Къщата Недкович: Иван Панев (1933-1990) – първи секретар на ОК на БКП, авторът (1947), Методи Танев (1919-1987) – щатен вътрешнополитически наблюдател във в."Отечествен фронт", един от петте официоза в Тодор-Живкова България, зад автора: Кирчо Атанасов (1945), по онова време директор на престижната Пловдивска математическа гимназия, в едно от правителствата след "славния 10 ноември 1989 година" министър на образованието. Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)