Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 7 май 2020 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (135.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (135.)


  Светът е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе разни роли... Шекспир (1564-1616) 

  18.06.2006. ДЕ ГО ЧУКАШ, ДЕ СЕ ПУКА!

  Jiva: – Пусни нещо по-весело...

  tisss: – Че това да не би да е тъжно, госпожо! Реалността у нас е гротеска от най-чист вид, 110-процентова ирония. Сега, като огледах написаното по-горе с очите на страничен наблюдател, откривам колко смешен е бил онзи важен шапкар, пък колко смешен съм бил и аз, тичайки подир колата с онези хубави хора, които се заканиха да ме трепят, ако не напиша оценка, която тях би ги устройвала. Като че ли е важно как се казвала мутрата! Ала не мога да си представя, че бих живял другаде, освен в България с всичките й дивотии и чар. Кроткият западноевропеец гледа холивудски екшъни, за да се почувства значителен, за да усети тръпката на победителя; у нас – понеже всички сме все значителни личности, екшън е самият ни живот; дори когато ни опердашат през лице и ни сритат тъй, че откъм задните ни части се вдигне облак прахоляк, какво правим ние...? Ние ставаме, изнизваме се на достатъчно безопасно разстояние от раздаващия правосъдие и захващаме да му се зъбим и да го псуваме на майка като истински българи-юнаци. Желая ви крепко здраве, госпожо Жива, а и дечурлигата в училище да ви слушат! 
  
  На това място с рамото напред в тази учтива размяна на любезности между двама учители се втурва съвременен философ-психолог, за да въведе ред и дисциплина.

  Сократ*: – "...у нас – понеже всички сме все значителни личности..." Какво е това! Кое ли е значително у нас като личности? Може би нашата дребнавост е значителна Или може би подлостта ни? Да, сетих се, завистливостта ни е толкова значителна, направо е колосална, това трябва да е значителното у нас, и сигурно е така! С една дума, смятам твърдението на автора за абсолютно голословно! Истината, според мен, е обратното на това, което той така недообмислено си е позволил да каже.

  tisss: – Съжалявам. Голяма грешка! Има ли начин да поправя стореното? Господ здраве да ви дава, че сте прочели и ми отворихте очите!

  Сократ: – Долавям ирония в думите ви... А пък въпросът е сериозен. Да се прави апология на един народ, при това като цяло на така наречения тип на "обикновения българин", ми се вижда прекалено голяма абстракция – всеки народ си има и герои, и твърде много нищожества и много посредствености. Митът за изключителността на българския народ и гений, по мое скромно виждане, изразява дълбоко вътрешно спотайвано усещане за същностната ни недостатъчност и за непълноценността ни именно като народ. Най-велики са народите, които не тръбят по цялата Вселена за величието си; тази шумотевица, която непрестанно ние вдигаме около себе си, ми говори, че в себе си се съмняваме, че чиним кой знае колко даже и в собствените си очи. Но аз не искам да изпадам в присъщия ни национален нихилизъм, защото и тези, които постоянно се окайват, също като другите, дето постоянно се хвалят, не струват кой знае колко. За нашето "превъзходство" и "изключителност" над другите народи, което също долавям във вашите твърдения, смятам, че то съвсем не е...(...) Смятам, че като народ сме твърде прости, неинициативни, инертни, бездейни и най-голям недостатък ни е, че не обичаме да мислим и да се вглъбяваме в нещата, и от тази наша историческа наивност се възползват онези, които ни се качват на главата (...). Това е моето мнение, тъй че моля, подигравката към репликата ми, неуместната ирония, която си позволихте, да бъде преразгледана от вас и по-насериозно моята критика да бъде възприета.

  tisss: – От два чорбаджийски рода съм издънка, та вкоренена ми е отвратителната мания за чест, и ще подходя по ред на номерата и към вашето послание, г-н Сократ.

  1. В евангелието я има внушена тази идея – който сам себе си не обича, и Бог не го обича. То не е егоизъм, а нужна доза самоуважение. Тук е един от малкото пунктове, в които евангелието и корана са единодушни; даже в корана много по-категорично е казаното: "Твоето да да е да; твоето не – не". За истинския човек повече приказки и писмени потвърждения не са необходими. Който себе си цени, той не си позволява свинщини. Ето ви илюстрация от самия живот! Да речем, сключваме договор да ви отпечатам роман от 500 страници в мижав тираж и си стискаме ръцете, плащате ми за труда, сядаме в ресторант да полеем договора и... от Гергьовден 2004 г. до ден-днешен – това са над 750 дни, а е работа максимум за седмица, за две седмици... и нищо!
 
Отначало отлагам и отлагам. После изчезвам от хоризонта ви, понеже други, по-важни и някакви явно силно драматични обстоятелства ме възпрепятстват. Това шикалкавене какво говори за мен, за моето самоуважение – питам, какво ви говори това отлагане и криене от моя страна! Питам, и отговор не чакам. Та толкова по тази точка от нашия диспут.

  2. Къде открихте дотук в поредицата ми от текстове мит за изключителността на българите? Чудна работа! Всеки човек сам по себе си е уникат. И друг такъв нито е имало, нито повече ще се роди, но това вече е извън темата ни.

  3. По третия пункт от мухабета: че "всеки народ показва колко струва с това, което прави, със своите реални постижения и дела" от репликата ви, нямаме различия. 

  4. За "възземането ни като народ" – както се изразявате, не съм сигурен, че т.нар. "мудност" е непременно резултат от инертността на нацията ни. Доста са коравите ни възли за разплитане, ако не мечтаем революция, т.е. – кървава баня. Всъщност, тази жестока кървава баня се е наложила като идея и в част от историографията у нас: че никоя управляваща дружина кротко и даром не отстъпва привилегиите си. Е, именно тази мудност ни спасява от гражданска война, мисля си може би наивно.

  5. И не, не бих нарекъл обикновения българин в никакъв случай наивник. Какво да прави този обикновен българин, който носи държавата на раменете си? Да запаше кухненския нож, па да се втурне да организира хайдушки чети ли!

  6. За подигравката. Че освен с ирония и шега, как по друг начин да приема ей тази велика мъдрост – "че ние, българите, не обичаме да мислим и да се вглъбяваме в нещата"!? Па сте го и написали с крещящи главни букви... Много съм любопитен и използвам случая да поблагодаря, че подхванахме този малко отвлечен, но ужасно наложителен диалог, който българските медии кой знае поради что така инатливо отбягват вече повече от шестнайсет години
**. Защо ли? Нямам смислен отговор коя е причината толкова упорито да го отбягват, ако разбира се, не е задачка, поставена пред медиите от новия Биг Брадър. Стара истина: кой плаща, той поръчва музиката.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited 7 maj 2020
–––
* Самообявил се за философ-психолог, демократ, борец за духовни ценности и пр. велики неща.
** Вж. кога се е водил този диспут, 16 години след Десети ноември 1989 г. Бел.м., tisss.