Бил съм доверчив и разсеян, бил съм глупав и наивен, бил съм жесток с тарикати и малодушни хора, не заслужавали да им се дразня, но чувството за справедливост, наследство от майчиния джинс, от два заможни чорбаджийски рода – перущенския и калугеровския, клани през Април 1876 година, са ми ориентирът да преценя кой стои отсреща – заблуден наивник или злобна персона. – Аноним (1947)
4 apr. 2016
МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО НЕЗАБРАВИМО
КАК РОГОНОСЕЦ ТОПИЛ ЖЕНА СИ ПРЕД ДеСе
През март 1979 г. бъдещият най-изявен антикомунист на днешна България праща жалба до столичното Ленинско районно управление на МВР – София, че в апартамента, даден му чрез БАН срещу символичен наем от Столичния общински народен съвет в жк Младост III, положили мокет без негово знание. В другите апартаменти на блока положили линолеум, а на него – мокет, Янков решава, че мокетът е получен по престъпен начин от жена му при съучастие на някой си доц. Никола Каменов, с когото госпожа Янкова – съпругата му на др. Янко, имала интимни сношения. Милиционерите от РПУ-то се втурват да проверят сигнала, респектирани от факта, че жалбоподателят Янков се явява дясната ръка на проф. Ярослав Радев, който пък е дясна ръка на генералния секретар на БКП другаря Тодор Живков. След проверката от служители на МВР по повод обвиненията от страна на злочестия Янко се оказва, че по проектно-сметната документация, в спалнята на всеки апартамент в блока трябва да има паркет, по липса на паркет нейде строителите турили линолеум. Толкоз!
Обаче бъдещият "Политзатворник
№ 1 на престъпния режим" не се предава. Праща втори сигнал до МВР-ДС, че
съпругата му носи чисто нов пръстен от злато, явяващ се предмет на престъпна
валутна сделка. И ченгетата започват ново разследване, което доказва, че няма
нищо нередно: жена му си е купила пръстенче от държавен магазин, само дето не уведомила
злочестия съпруг, понеже не били в приятелски отношения, така излиза, че
доносът за валутно престъпление не е потвърден. Жалко! Толкова се постарал
милият да натопи другарката си в живота, ама резултат йок... Заключението на милиционерите:
"Прави впечатление, че докладната записка на сътрудника Янко Николов
Янков е писана емоционално, с употреба на силни изрази и ред обобщения,
докато резултатите от проверката разкриват, че случаят е елементарно битов".
АВТОБИОГРАФИЯ, писана собственоръчно
"Основното си образование съм завършил в родното си село Клисурица, а средно – във Втора политехническа гимназия в Михайловград. Като ученик в гимназията, бях член на ДК (дружинния комитет) на ДКМС. Много активно участвах в организационния живот на съществуващата тогава ДОСО (Доброволната организация за съдействие на отбраната), където се обучавах по радио-техника и радио-телеграфия, "участвувах" в много състезания по популярния тогава радио-спорт (...). През 1961 г. бях награден с грамота от ГК на ДОСО и с друга грамота – от ОК на ДОСО. Същата 1961 г. бях лично награден и със Специална грамота от Централния комитет на ДОСО (...). През 1962 г., когато бях в XI клас на гимназията, по решение на ОК на ДОСО аз получих и званието "обществен инструктор на ДОСО" и ми беше възложено да обучавам група пионери по радиотелеграфия (…). Есента на същата 1962 г. постъпих в редовете на БНА, като в същото онова време станах заместник-секретар на Комсомолското ни дружество, втората година от службата ми в БНА бях избран вече комсомолски секретар. След отбиването на военната служба през 1964 г., постъпих на работа в потребителната кооперация "Балкан" в село Винище, окръг Михайловградски. За отличната работа в кооперацията през месец май 1965 г. бях награден с предметна награда от Окръжния кооперативен съюз и с похвална грамота от ОК на ДКМС. Есента 1965 г. постъпих на работа в завод "Електроакустика", Михайловград. А пък през 1966 г. станах член и на Доброволния отряд на "трудящите се" за осигуряване обществения ред към Щаба на ГК на ДКМС – Михайловград. През 1965 г. за кандидат-студент бях представен от ОК на БКП, от Окръжната прокуратура и от ОНС за приемане с предимство по специалност "Право", но тъй като по бал вече бях класиран първо за специалността "Българска филология", побързах и се записах във факултета "Славянски филологии", където бях избран за командир на Доброволния отряд към факултета. Факултетният комитет на ДКМС даде добра оценка на моята дейност за този период. През септември 1968 г. се прехвърлих в специалността "Право" на Юридическия факултет в СУ "Климент Охридски". През учебните 1970/1971 и 1971/1972 г. вече бях командир на Доброволния отряд към факултета. "Участвувах" и в дейността на научния "Кръжок по Буржоазно конституционно право". Под прякото ръководство на члена на ЦК на БКП проф. д-р Ярослав Радев написах и публикувах две научни статии".
В следствено дело по разработката на лицето "Смешник" от средата на 70-те години на ХХ в., когато Янков е обект на Държавна сигурност, което ще да рече: още не е бил вербуван за агент на политическото гестапо (тайната милиция), е следният документ:
Строго секретно!
СВЕДЕНИЕ
Споделил, че въпросът за партийното
му членство бил пред окончателно решаване. Досега му пречел др. Доков, но Янков си
осигурил от Михайловград превъзходни две атестации чрез др. Камен Кръстев,
секретар по идеологията в Териториалния комитет към ОК на БКП – Михайловград.
"Антикомунистът" др. Янко
Янков толкова бленувал да се види член на БКП, че си осигурил специални две
атестации – от секретаря по идеология в Окръжния комитет на Партията в
Михайловград. Който желае, да чете и е с ума си, да прави
съответните изводи! Относно уж фалшифицираното му досие: Досието му късо може да се опише с израза "велик стремеж за щастие чрез служба на любимата Партия Ръководителка".
Смърди силно на миналото
незабравимо, отнасящо се до т.нар. "опозиция в днешна Синя България, на т.нар.
"десни" и "антикомунисти". Колцина между тях са от типа и в
образа, на който ченгетата иронично прикачили прозвището "Смешник".*
СВЕДЕНИЕ
2) Управление
VI - ОТДЕЛ I - ОТДЕЛЕНИЕ III
СВЕДЕНИЕ
3) Управление
VI на ДС - Отдел III - Отделение
СВЕДЕНИЕ
...И още стотици страници прилежно съчинявани доноси. Да помислим кому е
нужно да сътворява купищата доноси на ловък, подобен на хилядите през соца в България агенти, информатори и офицери, усърдно пишещи до разните
управления в ДС. Дори в опита на фамозния Янко Янков да съчинява обяснения за активното
си творчество лежи същото, което отбелязали работещите върху неговата ярка
личност оперативни офицери в ДеСе: мнителност, грандомания, перфектна подлост.***
Най-прилежните между информаторите на бившата Държавна сигурност, са пратени за обучение в школите на съветското КаГеБе, представяни като еталон за интелект, достойнство и чест борци за духовност, вяра и демокрация. След Десети ноември на 1989 г. този род господа-другари оглавиха политическите организации, средствата за масова информация, банките, предприятията, накъсо казано, заеха възлови позиции в т.нар. "демократичен елит", написаха си сами героичната биография и така мнозина от тях висшата дипломация на Щатите и днешна Западна Европа припозна за свои в разградения двор днешна България.
.jpg)
"Случаят Янко Янков" не е
изключение, а правило за успешна политическа кариера на типичния самоотвержен,
отдаден на каквато и да е престъпна власт махленски или университетски доносник, добрал се
до висш кадър на "чистата и свята" Република и служител в
Европейския съюз, от романа "1984" на британеца Джордж Оруел (1903-1950) – склонен да изпълнява всякакви поръчки на властта Биг Брадър, онзи, когото в медиите го
представят в златиста розова светлина. Между другото, относно ДОСО авторът на
статията за ченгето Янко Янков ама хич не е прав. Баща ми фронтовакът, носеше металната
значка на ДОСО върху коженото си яке, с което се състезаваше по мотокрос из
улиците на Пловдив между 1952 и 1960 г. У дома – в избата, на ул. "Ниш" № 4, в която живеехме, получавахме вестник "Патриот". И досега в избата
на стара триетажна къща срещу черквата "Св. Георги" в Мараша на пловдивската улица
"Янко Сакъзов" има купчина мухлясали свезки от вестник
"Авто-мото" и вестник "Патриот",
научно-популярни списания за разни видове бойна техника и оръжия от онези славни години на БКП. Как е била
замислена в БКП Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО) е
едно, но как за българи, като баща ми Дърводелеца мебелист – тази организация била
отдушник за родолюбие, спорт и техника, това е друга работа. Префасониране на
фактите с цел манипулации с днешна дата кому служи, и защо?!
Ако споменатият Доков, пречил за
кариерата на Янко Янков да доносничи, е Тодор Доков, този Тодор Доков ми е
състудент. Последното, което съм чул за него, работи в Национално Радио
София. Че състуденти в онези години, формирали от 1967-1969 г. кръжец
"Почитатели на поезията на Жоро Б." го знам от същия Доков. Ако е той!
След като въпросният чешит Янко
Янков ме уговаряше**** в мензата (т.е. избата) на Университета да си напиша сам
биографията, като приложа три студийни снимки към заявлението, за да ме
препоръчал за доносник срещу 80 лева месечно. В онази 1969 г. месечната заплата на баща ми
Кирил (1922-1983) от Харманли, мебелист с най-висок VІІ разряд в пловдивското предприятие
"Напредък". Та се наложи да предупреждавам лично шепнешком приятелите си от прованса в курса по Българска филология да се пазят от
компанията му. С прозвището "Черният Янко" бе известен между нас. Трима от
колегите в курса ни от випуск 1967-1971 г., специалност Българска филология на СУ,
които най-вероятно са приели предложението на светеца-великомъченик, без да
споменавам фамилното им име, се издигнаха в живота, дето се казва. Единият от
тях, Филип Г-ров (1947), стана секретар на отдел "Пропаганда и
агитация" в ГК на БКП – Пазарджик, вторият – Вачо Р-улов (1946), бе гл. редактор на вътрешноведомствения вестник на Държавна сигурност през соца, третият – Димитър Ш-налиев, от първите месеци след Десети ноември 1989 г. – гл.
редактор на вестник "Факс", автор на ценени сред т.нар. родна "демократическа
критика" книги сред софийските сноби.
Тъй че редови доносник в политическата тайна милиция ли бил Черният
Янко може да спорим с автора на статията, някой си Антон Тодоров, с когото
нямам честта да се познавам.
Илюстрации:
___
**https://bg.wikipedia.org/…/%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%AF…
& http://iankov.blogspot.bg/2007/07/blog-post_3709.html
*** Вж. http://vbox7.com/play:9f734bf0&p=playlist&id=708949&order…
Филмът беше многократно излъчван по
единствената телевизия. "Разкрива едва част от уродливата същност на
бившия соц. режим, видян през очите и съвестта на мъченика Янков. Ще чуете
ужасни неща за издевателствата, психическиа натиск, за убийствата! Моля, кажете
няколко думи, споделете своите впечатления!" Това беше препоръка към тълпите
от зрители на въпросния документален филм за живота и дейността на Янко Янков.
**** По онова време – пролетта на 1970 г., бях третокурсник, и като изпълняващ длъжността "Коректор и стилов
редактор" в студентския вестник "Софийски университет", да не
съм бил в някоя от университетските читални, щях да съм пред пишещата
машинка в редакционното стайче с високия таван на първия етаж на Университета,
където се мотаеха мнозина млади и вече известни автори – белетристът-драматург
Георги Богданов, поетите Кирил Кадийски и Воймир Асенов, авторът на епиграмки и
анекдоти по вестниците Тодор Климентов, Стефан Бесарбовски, философът Кирил
Кертиков и проч. Беше краят на времето за обяд. В мензата посетителите вече
бяха оредели, седях сам на масата, когато срещу мен седна Янко Янков. В I курс на учебната 1965/66 година Янко беше от нашия курс по Българска филология, а на следната година, както чувам от колеги, се прехвърлил в Юридическия факултет. И
Черният Янко подхваща следния мухабет:
- Кирилов (в редакционното каре на вестник "Софийски
университет" тогава се подписвах с бащиното си име), предай ми това заявление в
три екземпляра за сътрудник, като добавиш и автобиографията си, написана с твоя
почерк, плюс три студийни снимки като за паспорт.
Когато след Десети ноември на 1989 г., описах буквално този мил сладък мухабет в блога ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН, от "великомъченика" получих на имейл-адреса си кратичко писъмце: "Бояджиев, ти си кръгъл идиот!" За последвалата участ на този човек вж. https://www.168chasa.bg/article/14658938 Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
.jpg)