сряда, 28 февруари 2018 г.

Ars Poetica – ПЪТЯТ ГУРКОВО-ТРИГОРЦИ

Три удара от нож получи 
и паднал настрани, умря...*

ПЪТЯТ ГУРКОВО-ТРИГОРЦИ

С труд за цял сезон спечели някакви пари Валери,
а край пътя са се сврели трима цигани в ръжта,
чакат го оттук да мине, връщайки се при роднини,
стиснали невъзмутимо камък, пистолет, кама.

Камък първият ще метне, вторият с нож ще го светне,
третият ще го простреля с верния си пистолет;
щом далеч оттук побегнат, в кръчма мърлява ще седнат
плячката да си поделят, ако имат пак късмет.

Първият ще купи булка, вторият – добра цигулка,
третият ще се сдобие с абаносов кларинет;
ще поемат към чужбина нейде както са си трима,
и за пиене ще имат, всичко ще им е наред.

Мрак се спуска от небето, глъхне в тъмното селцето,
трима непознати дебнат в сладки дяволски мечти.
Ех, Валери! Де намери да замръкнеш тук, човече!
През полето сам не тръгвай, зло да те не сполети.

Като няма да те пази никой от убийци разни,
друго и не ти остава, та свещица запали –
Богородица с Исуса да те брани от погнуса,
щом от младото ти тяло кръв и пяна завали.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 8 fev. 2008 – edited 1 mar. 2018
–––
* Федерико Гарсия Лорка (1898-1936), из "Смъртта на Антонио ел Камборио".

Ars Poetica – РЕВНИВИЯТ ЖЕНИХ

РЕВНИВИЯТ ЖЕНИХ


– Когато снощи те потърсих, Лили,
оказа се, че няма те у вас...
– Ах, боже мой, къде ли пак съм била!
Да, спомних си... Бях у съседа Спас.

– То беше доста късно. Казвам, късно
на гости през нощта кой ходи, кой?
– Ех, ти с туй подсъзнание тъй мръсно
на кръст ме разпна... Ама че герой!

– Не, питам само. Търсих те за нещо,
което ме измъчва тия дни...
– Кажи, защо ме гледаш тъй горещо,
че плувнах цяла в парещи вълни.

– За пръстенче дойдох да взема мяра,
че при златаря щях да мина пак.
– Това ли било, как ме изненада!
Че бива ли да шеташ в тоя мрак?

И прекосил си тез дълбоки преспи,
през сто баири стръмни бил си път?!
– Как тъй защо, нима не се досещаш,
за нас дори и бабите мълвят.

– Да бъбрят, само глупости мърморят;
щом пукне пролет, твоя ще съм аз.
Почакай месец-два, че и отгоре
и преглътни проклетата си страст.

– Преглъщам я, ала защо да крия,
отлагаме тъй дълго оня миг,
когато с вино и шише ракия
у вас ще вляза като скъп жених.

– Ще дойдеш, ех! Мерак набрал си множко,
наградата тепърва предстои...
– Да, миличка. Мечтая цели нощи
и пред очите вечно си ми ти.

Дойдох, а тебе никаква те няма,
сега от Спас ли да ревнувам аз?
– Това ли било! Ай, каква ли драма
у теб ще да е лумнала тогаз!

Той болен е. Умира и се гърчи,
изнемощял, нещастен и проклет;
наложи се да го повивам в кърпи
и в три чаршафа, мокрени с оцет.

Да знаеш, снощи даже не съм спала
и молих се за грешната душа;
не мигнах, мили, пуста опустяла,
та в сетния му час да го теша.

– Тешила си го, виждам, вече зная;
по гушката ти морави петна
показват ми, че винаги накрая
наяве истината е една.

– Не ми ли вярваш? Той сега умира,
душа бере, на път за Оня свят.
– Е да, затуй със вино и ракия
почерпи ме, като да съм му брат,

и песни пя, и свири на китара,
с момците се надборваше дори,
та даже и кръчмарката ни стара
прокле го в Ада вечно да гори.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 14 uni 2008 – edited 28 fev. 2018

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...