ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (970.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (970.)

  Хората имат високо мнение за всички онези, които се издигат бързо в живота, макар в природата нищо да не се издига толкова бързо, както праха, плявата и перушината. – Джордж Г. Байрон (22.I.1788 – 19.IV.1824)

  06 maj 2004

СВИНСКА СВАТБА

Из ръкописа "Историйките на ученика Ламски"

  Хем е като миналата зима, хем нещо различно във въздуха се носи. Съседът Тошко Кутсуза по Еньовден отпраши с тайфа бачкатори за Дойчланд (Германия) и се прибра за православния наш Великден от града Дюселдорф на Майната си с ново новеничко ауди, приклекнало от дарове за домочадието. Докато тук едва сме оцелявали, в онази хладна чужбина с труда си Тошето Кутсуза за по-малко дори от година беше спечелил толкова, колкото тук не би сбрал за целия си мизерен живот на потомствен селянин. Тези дни в детската градина, където работи сестрата на баща ми Тотю леля ми Гица, от Бразилия си дойде за Коледа бившата им даскалица по цигулка Сашка. Та дошла си Сашка за Коледа и пак ще заминава, въпреки носталгията по България. Колегите й тук я гледали като враг на гърмящата чалга, а хлапенцата от Рио де Жанейро с любов я чакали да се появи и крещели до небесата от възторг. Говорела, че по груби сметки с честен труд и сред уважение само за шест месеца Отвъд океана постигнала толкоз, колкото в милата наша България би постигнала за двайсет и пет години усилен труд в унижение, при положение че не яде, дрехи не купува, ходи боса или с налъми и най- редовно си плаща всичките ни безумни такси, данъци, застраховки, осигуровки и пр.

  Снощи мама ни разправи за нейната приятелка рускиня Наташка Морозова, с която от ученички двайсет години писма са си писали. Малък съм бил, но все пак помня как една сутрин Наташа от Белая Калитва маршируваше из къщи: въси вежди, бърчи нос, бръмчи недоволна:
  – Свайо жилище у вас есть... О-хо-хо, и собственная кухня... И в кухню вода есть... И туалетна не для всех на етажей, а только для вас... Буржуи натуральнъйе! Въй уже не "пролетарий, всех стран соединяйтесь", въй капиталистические волки. Я вам искрено сожалею. Ета плоха, очень плоха!

  – Че кое му е плохото? – засегна се мама.

  И Морозова й обясни: кофти войник на Световната революция е онзи, който си има дом. Собственикът на дом със собствена кухня и собствен кенеф с баня зле се бори за Световното щастие, няма как да стане Нов човек, понеже домът, кухнята, кенефът и банята му пречат, възпрепятстват го. Вместо храбро да се хвърля в бой с врага, той мисли как да си смени дюшемето, дограмата, керемидите, мокета и фаянса в кенефа.

  И тате разправи за неколцина яки борци за Световно щастие. Такъв един нов човек, Герой на социалистическия труд, дотолкова се вживял в марксизЪма-ленинизЪма, че като дошли от софийската телевизия репортерчета и г-жа съпругата му стрина Пенка Дочовица – главен оператор по хигиената, демек проста чистачка в канцелариите на текезесето*, припнала да предупреди, докато мъжо й се изтягал на диванчето у дома:
  – Дочо, евиха се (дойдоха) в селсъветя госкье (гости) от София ентервю шти земат.
  – Ай, мамицата им! – почесал се Дочо. – Шъ я видим язека таз работа, те само да ми доат! Жа ги опраам яз!

  Наобикалят го с три микрофона и камера издокарани момци и моми, лампа му свети в зъркелите, мажат го с крем фон дю тен и муцуната му пудрят, решат му фандъците по кратуната, а милият се надига барабар с фотьойла, в който се заклещил, че силно му задебелял задникът като местен началник:
  – Шо шма вапцате, ва? Ква е таз бръснарница по никое време?
  – Ще ти вземаме интервю, байчо Дойчине.
  – А-а! – рекъл идиотът. – Мен ентирвуту си ми требе. Ай, одете си, холан, маайте ми се от чотурата, докат не съм побарал некоя кюския, некой по-ячък сап!

Философският образ на демократична България

  Друга история, за т.нар. герои от епохата на развитото у нас соц. общество. Тези па чешити едвам се не издавили, след като отворили аварийния шлюз на язовира, за да си напълнят тигана с толстолоб и бял амур. Отнесла ги триметровата водна стихия барабар с бараката, двете моторетки, гъдулката и тигана, а вестникът с партиен патос отразил героизма им в борбата за световно щастие. Та какъв им бил подвигът? Че не рушнали хептен стометровата язовирна стена, барем околията надолу по реката да се издави до крак. То кой ли в днешна България е уварден от чудатости! Веднъж тате се захвана да ме научи как да споря културно, като човек от сой, с правилно домашно възпитание:
  – Ще ти дам жив пример, драги Иване, как споря с моя уважаван господин началник и как споря с моите тъпи брашнари, дето са ми подчинени и ги водя на отчет.

  Дотолкова се вживя и се превъзнесе, че урокът се изроди в скандал и впоследствие от културен спор с благородна чисто учебна цел приключи от негова страна с шутове, блъскане на вратите, строшено огледало от съдрания му папук, с който не успя да ме уцели, китка кръвосмразяващи псувни, каруцарски закани, сред които най-изисканата беше: "Ще го лиша от наследство тоя келеш!"

  Било е и инак. Взе ме с него веднъж за риба, макар той никога да не е бил рибар. Из пътя мрънкаше, че в хлебозавода пак му отрязали премията. Стигнахме реката и той рече: "Ванчо, тук стой, сине", па прецапа на отсрещния бряг и по някое време лекият пловдивски ветрец взе да довява сочни псувни и попържни... Прокле всичко живо от шефа на хлебозавода Моню Кавгаджиев до Президента на Републиката Бате Пешо**. Дали подозираше колко добра дикция има и колко ясно го чувам?!

  Вичо снощи описа друг чешит безподобен, борец за правда и свобода. "Политиците ни лицемерни щял да смачка, щял да им го нацепи той" – бъбрели за този див Трайко Китанчев унизените от демокрацията, радвали му се те, разчитали на Трайко, но какво се оказало! Оказало се, Китанчев не умее две думи накръст да върже, камо ли наглец да притесни. Бил изключително храбър, готов дибидюс гол в женската баня да влезе.

  – От съчетанието на тези две изключително мъжки качества "храбър и глупав" най се плаша – обади се и мама. – Като е кръгъл простак, какво значи храбър, що ще рече талантлив?!

  За митове и за легенди се заприказваха, за измишльотини, в които Ванка Глупака в сюблимния момент става цар Иван Грозни и с калъчката си разбива стотина печени Александър Божковци, на ламята Иван Костов одма й реже и трите глави, с които за кроткия народ Иван Костов се превърна в образ на далаверата.

  – А любимият ми генерал*** дари патлак и цуна мухабетчията от вестниците, дето с юмруци налетя върху младо полицайче на пост – рече Гица. – Чудя се що генералът дари боен патлак на скулптора****. Дали за да гърми любимият му скулптор на воля и по други колеги полицаи на пост, вместо да ги бъхта с юмруци. Нещастният служител на закона, който е подчинен на шефа на полицията, може ли да е срещу Отличника на Мултигруп, мухабетчията с дебела като циганско лайно пура и чаша виски? Хайде де, как стават тез работи, възможно ли е в нормална държава това да се случи? В какви славни времена живеем, а!

  Пак по Коледа пред блока ни с луксозен джип докараха шопара Хектор. Натиснаха го мъжете да го колят, а пък на Хектор животът му е мил, та им се отскубна и три-четири пъти обиколи блока, следван от глутницата мъже с ножове, мотики и сопи. И сред тях бързонога досущ както Ахил Богоравний тича и една запетайка, баш касапинът Минчо Вазелинчето. Квичи 150-килограмовия Хектор, грухти, хвърля се като бенгалски тигър сред древните коли на паркинга. Само ножът, дето му стърчи от гушата и се поклаща, напомня, че не е той хищникът, ами е жертвата. Свинска му съдба! Котка да беше, пък да отърка опашка в патъците на господин стопанина, любовно да помърка в скута на Биг Брадър, че да е осигурен до дълбоки старини, но не би. Прасе или мутра, правят му ихтибар, евала му правят, отстъпват му, копанката му винаги догоре със свински благини пълна, докато друг, по-див нерез от него, не му светне шейсет грама олово в зурлата лакома. 

  Тъй е то! Решил дребосъкът, че е Месия, изпратен сред нас в дар от Небесата, па се издува-издува-изду-у-у-ва като детско балонче със свирка-пищялка от селски панаир. Драмата му, Боже мой, е че вместо велика личност, народът открива у него ухилената гримаса на посредствеността и грандоманията.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 06 maj 2022

Илюстрации:

- Царят и неговата вярна дружина, посрещната с ентусиазъм.

- Бат Пешо Президента, според шефа на артистите у нас*****.

___
* От ТКЗС – абревиатура за Трудово-кооперативно земеделско стопанство, каквито имаше, кажи-речи, във всяко българско село в епохата на "победилия социализъм".
** Петър Стоянов (1952) – закъсал адвокат по бракоразводните дела, известен сред пловдивските зевзеци с прозвището Пешо Петолевката, най-неочаквано дори и за самия себе си оказал се президент на "чиста и свята република" България (22.I.1997 – 22.I.2002), тоже: пръв приятел на семейство Бил и Хилари Клинтън.

*** Бойко Борисов (1959) – по онова време главен секретар в МВР. Вж. http://handguns.g00net.org/Docs/Doc-Pwg_Wejdi.htm

**** Вежди Рашидов (1951) – скулптор любимец на Мултигруп, назначен по-късно за министър на културата в кабинетите на Бойко Борисов, известни в най-новата Българска история като Борисов I и Борисов II. Вж. 

http://www.btv.bg/article/588-Politsay_sas_schupen_nos_sled_skandal_s_Vejdi_Rashidov_i_Emil_Dodov.html По случая била образувана преписка в V районно управление на МВР в София. Полицаят имал медицинско от клиниката Пирогов. "Не съм посягал към Рашидов", твърди пред БТВ младият сержант от МВР Венцислав Павлов.“Помолих да смъкне стъклото на колата. Не ми обърна внимание и се мотаеше вътре. Казах, че при това положение ще се наложи да му вдигнем колата с паяк. Каза ми да му се махам от колата, защото ще ме пребие. Отидох при него (някой си Додов) и той ме блъсна". Отрече да е удрял Додов. Според полицая, аверът на Вежди Додов го е държал за ръце, за да може бай Вежди спокойно да си го напердаши. След пердаха, за десерт, и Додов извъртял, нагласил за удобство полицайчето и здраво го излумкал. "Кръвта по главата му (на митичния Додов) е от моя нос", добавя сержантът. От V районно са категорични: свидетелските показания на очевидци, както и записите от камерите на общината доказват, че младият полицай не лъже. През 2003 г. Вежди Рашидов (1951) бе награден с боен патлак от МВР лично, по препоръка на главния секретар ген. Бойко Борисов. Отличието му се дава за безвъзмездната жертва на скулптора-побойник към МВР и за позицията му България първа да се отзове с декларация против световния тероризъм. Вж. http://www.mediapool.bg/vezhdi-rashidov-stava-pocheten-grazhdanin-na-sofiya-news222946.html: 

***** Роденият в родния град на Васил Левски актьор... с тежест в "обществото" Христо Мутафчиев (1969), вж.https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%82%D0%B0%D1%84%D1%87%D0%B8%D0%B5%D0%B2 . Бел.м., tisss.