Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

вторник, 26 май 2015 г.

Публицистика - "FREE EUROPE" (3.)

"FREE EUROPE" (3.)
      17.11.1998

      Двучасовият разговор в софийското им студио на водещия Иво Инджев с "хипара", както сам се представи, Васко Кръпката... Няма да е пресилено да се каже, че в Българската секция на тая радиостанция работят част от най-обиграните български журналисти; каквито и кусури да им откривам, то са неслучайни хора. Снощният диалог между водещия Иво Инджев и рок-певец на прохождащата у нас демокрация, мисля си, е сред най-доброто като начин да се внуши, че България не е същата, че – няма как! – под каквито и табели да се крие, Комунизмът няма как да възстанови позициите си тук

      Видях и себе си в артистичното нехайство, в непукизма на певеца на блусове и балади. Всъщност, нито е непукизъм, нито е нехайство, защото инак нямаше да ме боли толкова заради съсипията наоколо... Та Васко Кръпката разправи как по онова време движел старичкия си москвич като частно такси и надвечер на Десети ноември (1989) в колата му се качва подпийнала млада дама, чийто приятел бил служител в УБО*. УБО охраняваше висши партийни и държавни сановници, всяваше респект у простосмъртния. От нея Васко научава, че Живков е катурнат и пр. Не й взел пари за курса. Вечерта с момичето си отишъл при приятели и от радост дружно се понапили, извадил банджото, излезли навън, свирел, пеели, разхождали се по необикновено оживените в оная софийска нощ площади и булеварди, а шофьорите от задаващи се насреща им коли в знак на поздрав за празника присветкали с фарове насреща  им...

Стефан Савов (1924-2000)

      Сантиментален епизод. И си спомням нещо, кажи-речи, подобно. Като таксиметров шофьор, в жигулата ми от Централната пловдивска гара ме нае трийсетинагодишна интелигентна на вид жена. В приповдигнато настроение, точно когато минаваме през подлеза на Коматевския възел в посока булевард Южен... точно там, докато се промушвам сред три колони движещи се на фарове коли, рече как увиснала челюстта на Тато, как сащисано гледал от трибуната в Народното събрание. "Всичко записах на видео" – рече. Като слизаше, добави: събирали се група приятели да празнуват събитието, затова се натоварила с тия чанти: ликьор, водка, уиски, бадеми, фъстъци, кутии шоколадови бонбони, видеокасетата. Ще въртят записа, ще го повтарят, ще се радват на ошашавения Тодор Живков. Това бяха думите й: „Тая вечер ще празнуваме.

      Други аналогии... Васко Кръпката се завтекъл да се запише за член на Екогласност. Аз пък се завтекох за учредяването на първата след Десети ноември Демократическа партия (автентичната). Малко по-късно управата на формираната т.нар. софийска демократическа партия чрез фалшив протокол иззе правото за регистрация под същото име, обяви се за приемник на традиционната, просъществувала кратко подир 9.ІХ.1944 г. Демократическа партия. Същото стана с автентичния Съюз на демократичните сили (СДС), чийто първооснователи бяха отстранени чрез подправен протокол. Тъй се пръкна Жельовото СДС, тъй се появи на бял свят и демократическата партия на доносника от Държавна сигурност Борис Кюркчиев, същият Кюркчиев, който уреди Стефан Савов за лидер, госсин Савов, когото заради уменията му във вътрешнопартийните игри сред някогашните три формации на ДП в представите ми е нашенска версия на Дон Корлеоне.

Борис Кюркчиев (1908-2002)**

      Спомням си как от чисто любопитство се завтекох на първата официална сбирка за учредяване на първата Демократическа партия в салона на кино "Балкан". Помня къде паркирах жигулата, препълнената зала помня, помня как празнично се вълнуваше множеството в киносалона. 7 януари 1990... Хем ми е мило, хем ми се стяга сърцето, като пиша, подир толкова години целенасочена съсипия на моето отечество.


      Къде са днес ония вътрешно осветени от празничност хора! Броени дни се чувствахме общество на равни и свободни граждани, изпълнени с мечти за бъдещето. Бяхме всинца сякаш и безкористни, и самопожертвувателни като влюбен глупак час по-скоро да изринем фанатичното партайско мъртвило на БКП.

     Пловдив разцъфтя в снежната зима. По булеварди и площади наизлезе народ. Гази дълбоките преспи, ръкува се тоя народ с познати и непознати, пожелава наляво и надясно здраве и късмет, зъзне по митинги и агитки, уверен в своята значимост.

Пловдив, 11 юни 1990 - агитка за бъдещи депутати и управници 

      България на унижените и оскърбените от Татовизма наизлезе по улиците и площадите – шега ли е? Очите гледат бистро, някакви сенки – зная неколцина "от голямото добрутро"... виждам ги да се мотаят помръкнали, да се присламчват, свалили от лице тенекиената маска на партайци; за пръв път тогава видях мнозина редови членове на БКП с човешкото им лице – не нагли и самоуверени в поза на праведници. Гушат се отстрани. Гледат иронични, притеснени. Доскоро дума не можеш да вземеш от тях, самодоволни, надменни до вчера, смалиха се сякаш, станаха за една нощ безобидни палета. Най-наперените изчезнаха, скриха се по вилите си и дворците си. Докато редови партайци ей тъй говорят: "Почакайте, хей, вие там, глупаците Комунизмът не може ей тъй да си иде, за една нощ и хоп – събуждаш се господин! Туй сега е прочистване на редичките! Милион партийни членове на БКП да не би да се изпарят! Ний пак сме тук!*** Ще ви даде Партията да си поиграете на власт, па кога реши, пак ще си я вземе властта. Тая власт с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем".

      Тогава бардът от бедняшкия полуселски квартал Подуяне с онез смърдящи, затънали в кал и прахоляк улички на ужасяваща беднотия край старото игрище "Герена", с плешивите плъхове в коритото и край канала мазна помия, с ровещите из купчини боклук и сгурия от печките кокошки, песове, прасета... Живях с тая София на крайните квартали и донякъде я опознах, нищо, че честичко по националното радио София до спукване въртяха шлагера "София, фупафа София". "София, фупафа София – лигаво мяука мексиканска банда музиканти, някакви си там "Лос Мучачос". Бях в Герена като студент на квартира (ул. "Георги Гачев" №20) у загражданили се шопи през зимата на 1968 година.
Васко Кръпката (1959)

      Васко Кръпката пръв изкрещя: "Комунизмът си отива!" Аз пък от май 1990 до януари 1991 дращех статии за победилата демокрация в новичък вестник с красивото заглавие "Демократическо знаме"... Наивници ли сме били? Но това е животът ни. Каквито и да сме – добри, лоши, наивници или подли кариеристи, комунисти и в червата или демократи по душа, нафукани мекерета или смачкани от грандоманите хорица – всички ние, живите днес, сме само брънка от общо сто и шейсетте милиона българи, населявали сърцето на Балканите от няколко хилядолетия. Затова си дължим човещина. Ама то не е мрънкане, а единствен начин да не се изтребим, да не хукнем по света да се спасяваме, да не се затрием като нация.

      Когото и да съдя, да го съдя като човек от нацията! Има такава притча в Библията за блудния син... Страданието има свойството да пречиства, да обединява разпиления народ пред вихрите на връхлитащия, насочван откъм администрацията Отвъд океана хаос. Да отнемеш на фанатизма, на фанатичната ярост нравственото основание не е елементарна работа, както им се струва на припрени и затова склонни да се отчаят сънародници. Едва прохождащи в науката отродници и отрепки с академическа титла вече пробват да пренапишат трагичната Българска история по поръчка отвън, това случайно ли е? Няма кой да опази България, ако сами се предадем!

Plovdiv, redact. 27 maj 2015
_______
* Управление за безопасност и охрана (УБО).

** 
Борис Кюркчиев, http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=368&IDArticle=1402 & http://forum.all.bg/showthreaded.php/Cat/0/Number/2841836/page//vc/1

*** Девиз на пребоядисаните за една нощ комунисти в партийния вестник „Дума”