"Човекът е струна, опъната между животинското и свръхчовека над пропастта" – Фридрих Ницше (1844-1900)
02.08.2004. ТОЗИ СТИЛ МИ Е ДОБРЕ ПОЗНАТ
В петък след обяд в заведение на столичния футболен клуб "Славия" униформени дошли с полицейски джип и разстреляли боса Бай Миле на застрахователната фирма СИК*, барабар с петимата му телохранители, а други двама от дружинката душа берат вече във Военномедицинската академия. Току що депутатът на СДС Николай Николов (1959) по Радио Нова Европа съобщи за "яки запои между мафиотски босове и висши служители на МВР". Вчера в градовете на Ирак Мосул и Багдад по едно и също време били взривени дистанционно с кола-бомба пред поне пет християнски черкви, когато храмовете са пълни с богомолци, дошли за празнична християнска вечерна молитва.
Информационните емисии на българските и световните медии все повече замязват по основния си тон на военно комюнике от фронта. В Щатите властите обявили втора степен готовност в очакване на не един терористичен акт от мюсюлмани-самоубийци. Заплашени са сгради на нюйоркската стокова борса и други центрове на световните банки и световната търговия с ценни книжа. Социалистите вчера на старопланинския връх Бузлуджа провели 50-хиляден митинг, където – преоблечен като рокер, лидерът на БСП Сергей Станишев обявил "сериозна заявка" обновените пречистени комунета пак да поемат управлението на Републиката.
От двете най-яки национални телевизии БНТ и бТВ се лее информация за живота на новобогаташи и плътно обкръжилите ги сноби, наред с травестити, курви и мародери на днешна България. По Нова телевизия, титулувана като българската ни CNN, снощи повторно излъчиха едночасово предаване, където обсъждаха важни за нацията теми:
1) Гей ли е лидерът на партия Новото време Емил Кошлуков?
В сутрешното неделно предаване "Сблъсък" на двата скункса Андрей и Иван с най-висока гледаемост темата на ожесточения диспут беше дали една дама е в състояние пълноценно да се люби с двама и трима мъжкари едновременно и хубавата курва по любов ли се омъжва или встъпва в брак, само за да си устрои живот в разкош, кеф и мързел. Голям проблем за цялата нация, уважаеми български теле-зрители!
Единствено чрез възобновеното предаване от Татово време "Всяка неделя" Кеворк Кеворкян в разговор in live с двамата сина Кин и Стефан на наскоро починалия Радой Ралин възкреси пред българина представата за човек, който живо се е вълнувал през последните двайсетина години за притесняваните от властта личности в българското изкуство и култура и мизерните пенсии на днешното поколение пенсионери. Като глас от пустошта прозвуча разговорът на Кеворкян със знатния строител Игнат Раденков, който каза тежки думи за управляващите: че по върховете на Републиката са същите партийци от редиците на Бай-Тошовата гвардия, окопали се в сърцевината не само на БСП, но и на мнозинството от регистрираните двеста политически формации у нас.
От всичко дотук оставам с усещане, че сега в Република България цари романтичен зловещ хаос, което значи: всеки се спасява как може, а обикновеният простосмъртен човек у нас изнемогва, отдавна е престанал да слуша какви лъжи плещят политиците и мечтае само как да си плати тока и хляба. Че този българин е озадачен – доста меко казано, от разкоша, в който се вихри най-посредствена измет: политически шмекери и отрепки, мяукащи за любов певачки и травестити с нежни гласове. Култура, изкуство, образование, съдилища, държавна администрация, кметски управи – всичко е пълен батак и крадците от съграденото с труда и мерака на поне две поколения обикновени граждани стават все по-нагли, а тях ги охранява част от продажната ни интелигенция.
Около дванайсет по обяд говоря по телефона с Тодор Чонов. Първо чувам бодрия мъжествен, много решителен глас на родения тарикат: "Мисля за теб, работя за теб!" И за миг си се представих като Наполеон, възседнал бял кон, как приемам парада на строената гвардия. Според онова, което наприказва, книгата е набрана почти, корици още не бил почнал да прави и изобщо, зарязал работата по книгата. Научавам и че е печатал върху хартия от двете хиляди листа снежнобял финландски офсет, които му откарах на крака в селската му къща за допълнителни сто екземпляра на книгата ми. Този е типичният българин, мисля си, който е известен с нехайството си и с това, че не спазва ни срокове, ни клетви, ни заклинания в името на децата, на майка си и баща си, роден сякаш единствено за да нарушава тържествените обещания и подписаните с пищен салтанат договори, но какво да го правя: характер?! Каза, че ще звънне, щом се завлече до неговото родно село Рогош, и съм убеден, че няма да се обади, докато подир седмица най-вероятно, когато пак ме хванат нервите, не взема пак да го търся.
Мога да се кося от яд, мога да го нападам, но този стил ми е добре познат – да ми се разтакава, да отлага работата до безкрай. Може би и аз съм такъв, кой знае! Лошото е, че ми обърка всички предварително кроени планове и сметки точно когато съм вече в годишен отпуск и имам възможност да популяризирам книгата си, пък и евентуално да се видя с някакви пари от продажбите й. По груби изчисления затворил съм дотук около 1500 лв. суха пара, задлъжнял съм с още около 250 лв., а ръцете ми са вързани и съм принуден да завися от мимолетни настроения у човека отсреща – печатар, поет и обществена личност, която пловдивската общинска управа по случай рождения ден на Ботев наема да чете похвално слово пред паметника на войводата в пловдивската Цар-Симеонова градска градина. Конвулсии на общественото безхаберие в Пловдив!
И така един слънчев ден за Българската демокрация вероятно ще прогледна, за да се откажа завинаги от:
1. Сборник с четирийсет къси разказа "Мелодиите на Дино".
Католическият папа Йоан-Павел ІІ е трогателен с увереността, че е Божи наместник в този свят.
Католицизмът е донесъл не по-малко беди на човечеството от друга една религия, появила се шестстотин години след Христа. Цялата пищност на религиозния ритуал, всичките там салтанати, златоткани наметала, везани одежди и самата папска тиара спорят с евангелския текст, където греят думите на Иисус: "Кога се молиш, влез в скришната си стая** и като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно"...***
Надвечер звъних по телефона в Рогош. Общественикът Чонов не се е прибирал от Пловдив. Ама разбира се, рапорт приет! Този нашенски стил вече ми е добре познат.
04.08.2004.
Преди десетина минути говоря по телефона с Рогош.
– Тодоре, кажи какво става, объркваш ми всички планове.
И приключихме. Щял да ми се обади, като е готов. Година по-късно ще си отбележа към записа от деловия ми разговор с Рогош, че повредата на печатарската му машина до онзи ден през август е била седма по ред важна причина добрият човек да не може да си свърши работата.
Цял месец ми вървеше по петите, идва и в училището, където работя, звъня ми в полунощ, уверяваше колко доволен ще остана, и все се налагаше да му давам дребни суми, докато изкрънка от мен цялата сума, която му бях обещал, но само когато си свърши работата по книгата. Само аз съм виновен! Не давай пари, преди да видиш свършена работа от някой, дето не го знаеш какво може, пък и какви главоболия може да ти навлече. Не е общественикът виновен, виновният съм си аз!
Още един шмекер, посредствена личност, окичена с титли професор и академик, бе разобличен – този път от журналисти на ВВС, които се срещнали с него в софийски луксозен хотел като подставени лица, дошли да преговарят за осигуряването на лоби за кандидатурата на Лондон за следващите – ако се не лъжа, зимни олимпийски игри. Срещу един милион евро, приведени в личната му банкова сметка, Иван Славков, зет на Тодор Живков, бил склонен да осигури поне още седем гласа измежду средите на висшата администрация на Международния олимпийски комитет. Батето най-сетне си намери майстора!
Лежи юнакът, а на небето
Жътва е сега... Пейте робини
Ега си, този тип не си играе на дребно! Ухилената му противно физиономия по едно време ми бе омръзнала да я виждам на тв-екрана, с вирнат показалец над притихнала България, с неизменната чаша уиски и пура, изтегнат на кожен диван или олюлявайки се с ехидната усмивка на оглупял от алкохола грандоман, бившият ватерполист 155-сантиметровият Славков се изживяваше като некоронован княз на Републиката дълго подир развенчаването на Тодор Живков.*****
Снощи и тази сутрин по бТВ показаха част от заснетия със скрита камера бонвиван, който от петнайсетина години нагло се надсмива над плахите опити да бъде смъкнат от високата длъжност шеф на Българския олимпийски комитет и шеф на футболната федерация в България – местенца злачни, удобни за огромни далавери по източване и преразпределянето сред висшата номенклатура на спорта у нас на милиони долари.
Съобщиха между другото че зетят на Тато подарил на сегашния министър на спорта някой си Васил Иванов – зализан сладкар с приятното италианско прозвище Лучано... та академик Славков подарил на сладкаря лека кола "Ягуар" (джагуар – по английски) за рождения ден на сладкаря-министър. Може дарителят страстно да обича пастички, баклавички, боза, мина ми през ум. Като попитали въпросния Васил Иванов – Лучано като как възприема жеста, рекъл скромно: "Това са човешки работи", демек: какво сте се вперили в подаръка! Мен ме обичат. Преди няколко години академик Иван Славков основа партия "Напред, България!" по образец "Форца, Италия" на фамозния Силвио Берлускони, днес вече президент или премиер-министър на Италианската република. Явно, изчерпало се е търпението на западноевропейското гражданско общество, и то, което не успя да се справи с любезния Берлускони, тръгна да извади зъб от лакомите челюсти на българската парвенюшка прослойка, окупирала коридорите на властта.
Завчера, 1 август, на връх Бузлуджа 50-хилядно множество приветствало лидера на БСП, облечен като рокер Сергей Станишев (1966). Емил Калъчев, заедно с редактора на вестник "Арт-клуб" Тодор Биков поканили и афганистанеца Маруф да се качи с тях на Бузлуджа, ала Маруф не отишъл. Синовете и внуците на бившите партийци от БКП се канят да управляват с призивите за Свобода, Равенство, Братство. Защо им е тази демонстрация на самочувствие, като така и така именно комунисти са заели ключови позиции във всички сфери на управлението при нас, независимо под каква табела са се обявили. Чудно ми е Западна Европа не съзира ли това лицемерие и страстта към милиарди евро, които предстои да потънат на все същото място – в личните банкови сметки на старите управници и техните млади рожби!
Днес или утре ще е погребението на заклания, обезглавен според вековна традиция българин, отвлечен като заложник на ислямската Ал Кайда в Ирак. Името му е Георги Лазов и в родния му град Кочериново обявили тридневен траур. Накъде вървим!******
Милиони българи едвам преживяват с по 60-100 лв. месечна пенсия, безработните са около милион, а външната конюнктура все по-тревожна се очертава – изправени сме пред война между исляма и християнската цивилизация, а България се люшка като сал с корабокрушенци в океана. Сбрали сме се седем милиона корабокрушенци, а обитатели на гетата ни ги навират в очите с техните зулуми и шмекерии, за да не се усетим как се е изправила г-жа Държавата именно срещу гражданина-данъкоплатец, който я носи на плещите си.
05.08.2004.
"Аз съм в литературата от трийсет години насам... Имала съм случай в Пловдив, на литературно четене, изправя се един човек и..." И т.н. И после сентенцията: "Човек е много неща", плюс откритието: "Талантът може да съжителства с ужасна проклетия". "От 1996 г. водя магистърски семинар по поезия в Софийския университет. Хобито ми е четене и отглеждането на цветя. Вкъщи всичко е потънало в цветя." За да обобщи в края на двайсет и пет минути ефирно време по Радио Нова Европа с покъртителното: "Смятам, че съм силен човек". Двайсет и пет минути водещата приятното предаване "Добри познати" Златна Костова хвали поетесата Валентина Радинска като талантлив човек, който се занимава основно и единствено може би, само с "високото изкуство".
Слушах лакърдиите на В. Радинска, дойде ми на ум надслов, подходящ за нейните претенциозни слова: "Бледи анемони". Нямам представа как изобщо изглеждат тези анемони (съсънки), но подходящо ми звучи, понеже е екзотично и тъжно, няма нищо общо с жизнерадостната двайсетинагодишна Валя от Сливен през 1970 г. – студентка първокурсничка в СУ-то по специалността Българска филология.
Гиньо Ганев, женен за щерката на Кимон Георгиев*******, чувам, бил председател на Инициативен комитет за честване на 60-годишнината от Победата на Славния Девети септември 1944 г. В този славен инициативен комитет (комитет?) членове са стари и добре познати лепки, далдисващи (гмуркащи се) около властта отпреди победилата у нас демокрация, като и мухабетчията на салтанатлии мазни масали Вежди Рашидов (1951), непотопяемият очарователен с глупостта си Велко Вълканов (1927-2016): и той професор като Батето Иван Славков, и други добри познати от Бай-Тошово време. Та ми иде като онзи завалия да изокам: Бе каква стана? Уж се преоблякохме, ама като се огледам, простият българин си е на същия хал, а най-горе пак тарикати се накиприли!
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа* Изпълнителят на т.нар. мокри поръчки Милчо Бонев, по прякор Бай Миле (1961-2004).
** Т.е. вглъби се в себе си, не се моли показно, обърнал насред площада лице към твоя бог...
*** От Матея, гл. VІ, стихове 6-7.
.jpg)
.jpg)
.jpg)