Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 5 февруари 2015 г.

Ars Poetica - МОЯТ ПОРТОКАЛОВ ГОСТ




МОЯТ ПОРТОКАЛОВ ГОСТ 

Кой казва за природата, че
наивни били онез хипотези
как например едно диво дръвче
в хола... може да ти се изплези?
Февруари навън, а сякаш напук
гостът в хола ме изненадва:
портокалово цъфнал виждам го тук 
като жених, приготвен за сватба.

И си мисля, на българина какво
му е нужно в таз наша разруха,
освен да засее в дома си дърво
или от България да се издуха!   


Пловдив, 5 fev.2015 


От фейсбук: 

- Тъжно... 

Jores: 

- Кое му е тъжното? Да ми бяха казвали, нямаше да повярвам, че портокалово дръвче посред зима може да цъфти. Писна ми от хленчещи хора, дето са си всъщност мъртъвци. Проблемът на България не са Щатите, дето са зинали света да погълнат. Проблемът е у самите нас - че сме се предали духом. Още пушка не пукнала, ний гроба си копаем. Докато покрай Паметника на Съветската армия, разпердушинила на пух и прах нацистките орди на фашизма, лешояди накацали с мегафон сбират отродници - мекерета на US. Вижте, моля, на картинките тоя "хубав човек" с мегафона - някогашен служител на І главно управление на ДС. Като е срещу паметника на Съветската армия, защо мълчи като гъз за паметника на американските летци, бомбардирали почти беззащитна София?