понеделник, 15 февруари 2021 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (476.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН  ПЛОВДИВЧАНИН (476.)

  Когато си под натиск от посредствеността, опитваш се да не биеш в очи, за да не плашиш хората. Ти си нещо като дръвче, което расте във водата. Можеш да се приспособиш тъй, че по-скоро да се разклоняваш, отколкото да растеш нагоре, и си оставаш по-дълго време незабелязан. Понякога се случва обаче нивото да намалее и когато езерото стане твърде плитко, ти просто стърчиш. Страхувам се, че днес нивото на посредствеността у нас е станало твърде ниско, което означава, че очакванията за нормалност са твърде ниски.*

  01.11.2011. ПИРОВИТЕ ПОБЕДИ НА ПОСРЕДСТВЕНОСТТА 

  Посредствеността възприемаме като недостатък на творческа енергия, недостиг, прикрит зад високо заявени претенции и официални документи, отличия от нагласени конкурси, университетски или каквито и да е титли – архонт, масон, министър, председател на Народното събрание. Празнични салюти обрамчват кариерата на напористия зловещ, но и смешен образ: снимка пред знамето, потупване пред строя, връчване на отличия, салют, ода, възторжено ура от сганта под пиедестала Му и прочие финтифлюшки и драперии на суетата. И посред всичката врява току лъсне нечистото Му долно бельо и подпетените Му патъци, нахлузени на босия крак. Гледаме нехайно към чешита, но у нас точно тази Недостатъчност върши огромни поразии, допълзявайки до върховете на държавата и във всички сфери на живота в днешна България.

  Захвани се с една работа, пък ела и поглеж как, при вероятност за успех, Посредствеността се изправя в цялото си величие пред теб! Оплака ми се преди години мс Ангелина Зекова
**,
докато въртим сред Гребния канал на пловдивската Гребна база, че тя – като инженер по машинно оборудване в хранително-вкусовата промишленост, изобретила хипоидна предавка от качествено нов тип и трима университетски велможи с научни титли, сред които и тогавашният ректор на Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив някой си доц. Танчев, с когото сутрин от шест и половина до седем и половина всеки делник плувах за здраве в басейна на института, учтиво я уговаряли: "Никога не ще допуснем изобретението ти до патентоване, не приемеш ли, че сме ръководен екип на научната ти разработка". Великодушно предложили да се пише като подизпълнител... демек, техническо лице, изработило прототип на замисленото от тримата титуловани корифеи изобретение.

  А може би Посредствеността е необходимото зло! Злото, без което не се осъществява нито една смела идея? И това зло идва като изпитание, като проверка за издръжливостта и за увереността в твоето лично дело.

  Случайно ли самовлюбена гарга изскочи из кръчмите на моя роден град за да попречи да си видя отпечатан ръкописът "Историйките на ученика Ламски"? Неслучайно, разбира се. Обградих с внимание селския тарикат, дадох му всичко, което си пожела, но не толкоз лакомия за лесна печалба откривам в издевателството му, колкото завистта на човек, който не може да запълни със съдържание формата на автор. За тази форма милият бе работил над три десетилетия, макар и това не прикрива истината, че нищо съществено не е създал, че усилията му са били показност и присвояване на нещо, което не му принадлежи, въздух под налягане.

  Когато остарелият като обикновен чиновник Петър Петров
*** издаде на собствени разноски осемте си великолепни разказа, "велики" писатели и литературни критици на Пловдив го обявиха за графоман и подценяваха този наивник, унижаваха го, изнудваха го. Знам лично от болнавия Петър Петров за изнудване, на което го подложили двама любимци на местната публика, автори, пришълци от Ямбол и Пазарджик, с инициали Д.Т. и Т.Б.

  Литературата ни днес е изпълнена с имена на "творци". Тези образи на претенциозността литературни критици а la Светлозар Игов
**** лъскат до блясък, за да заемат мястото на истински стойностното. Кичът обявяват за чисто злато, варакосана имитация ти навират в очите за шедьовър*****.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 15 fev. 2021

Илюстрации:
- Любимият електорат на тук управляващите.
- Пловдив от седемдесетте години на ХХ век.
–––
** Най-добрата сред гребците на единичен каяк пловдивчанки в гребните регати около 1967 г.
*** Които нямат ориентир за оценка за изкуството, а оценките им са според конюнктурата.
**** Вж.https://www.teenproblem.net/a/6-lubopitno/23733-valentina-marinova-po-stypkite-na-dk-k-rouling/#13181409394621&if_height=91Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)   28 апр.1997 СЛЕД КОНЦЕРТА   Мина й представлението на Re. Излъчваха го по националната ни телев...