Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

понеделник, 22 октомври 2012 г.

ТОЯ СТИЛ ВЕЧЕ МИ Е ДОБРЕ ПОЗНАТ (1.)

02.08.2004.




В петък след обяд в заведение на футболен клуб "Славия" от хора... в полицейски униформи, дошли с полицейски джип, били разстреляни бос от мафиотската СИК* и негови петима телохранители, а други двама от тая дружинка берат душа сега във военномедицинската академия в София. Току-що депутатът Николай Николов от СДС по Радио "Нова Европа" съобщи за "яки запои между мафиотски босове и висши служители на МВР".

* * *
Вчера в два града - Мосул и Багдад, по едно и също време са взривени дистанционно коли-бомби пред поне пет християнски черкви, когато там протичала празничната християнска вечерна молитва, т.е. когато храмовете са пълни с богомолци.

Информационните емисии на българските и световните медии все повече заемат формата на военни комюникета. В самите Съединени американски щати е обявена втората по степен на готовност тревога в очакване на терористични актове от мюсюлмани-самоубийци. Заплахата е срещу сгради на нюйорксата стокова борса и други центрове на световните банки и търговията с ценни книжа.

Българските комунисти вчера на връх Бузлуджа провели петдесетхиляден (?!) митинг, на който декизиран като рокер Сергей Станишев обявил милият сериозната заявка на т.нар. "обновени демократи" да поемат управлението на България.

От БНТ и бТВ се лее информация за живота на новобогаташи-парвенюта и обкръжилите ги плътно сноби-травестити, провалени хора и мародери в днешна България. По Нова телевизия титулувана като "българската CNN", снощи повторно излъчваха едночасово предаване, в което обсъждаха такива "жизнено важни за нацията" теми, като:

1) Гей ли е лидерът на Партия "Новото време" Емил Кошлуков?

2) Кой подарил луксозния мерцедес на хубавицата Ирен Онтева?

3) Как ще обзаведе 450-те квадрата на своя палат в столичния квартал Драгалевци свързаната с мафиотите Жени Калканджиева, която възнамерявала да вдигне зидове около имота, за да не й загрозяват пейзажа съседните бедняшки къщурки, а в зала на два етажа въпросната Жени проектирала специален кът, дето с изискани личности да отмаря в тихи философски мухабети, симфонична музика, вкусни ястия, луксозни питиета и чат-пат игра на покер, скамбил и "Не се сърди, човече"...

В сутрешното неделно предаване "Сблъсък" темата за ожесточен спор бе дали една съвременна мома е в състояние пълноценно да люби двама или трима мъжкари едновременно (оле!), а и хубавите женички по любов ли се омъжват или встъпват в брак, за да си устроят живота в разкош и мързел. Наистина  животрептущ проблем за цялата ни бедстваща нация!

Единствено във възобновеното предаване от Татово време "Всяка неделя" Кеворк Кеворкян in live с двамата сина Кин и Стефан на наскоро починалия Радой Ралин възкреси представата за човек, който се е вълнувал през последните двайсетина години за притесняваните от властта водещи личности в българското изкуство и култура и за мизерните трохи, отредени за днешните пенсионери.

Като глас от мъртвило прозвуча и разговорът на Кеворкян със строителя Игнат Раденков, който изрече тежки думи за управляващите: че по върховете на Републиката са пак същите верни партайци от редичките на "Тодор-Живковата гвардия", окопали се в управата на БСП и на общо над двеста политически формации у нас.

От всичко дотук оставам с усещането, че днес в Републиката ни цари романтичен хаос, и значи: всеки се спасява как може, а народът - т.е. обикновеният простосмъртен българин... изнемогва, отдавна престанал да слуша какво говорят политиците ни, и мечтае единствено как да си плати тока и комата хляб с кофичка кисело мляко. Че тоя българин е озадачен (меко казано!) от разкоша, в който се вихри най-посредствена измет (политически курви, чалга-певачки и травестити с фалцетни гласове). Култура, изкуство, образование, съдилища, държавна администрация, кметски управи - всичко, всичко е "пълен батак", а крадците от ден на ден стават все по-нагли и лицемерно ги охранява част от продажната интелигенция на България.

* * *

В дванайсет по обяд по телефона се свързах с Тодор Чонов
**. Чувам свежия му мъжествен глас: "Мисля за тебе, приятельо, работя за тебе!" След което наприказва ей таквиз куп приятни едни лакърдии: книгата ми била набрана почти, корици не бил почнал да прави, с две думи само - заебал работата. Отпечатал бил и допълнителните сто екземпляра от книгата "на офсет" - демек, върху част от двете хиляди листа финландска 70-грамова офсетова хартия, които откарах до родното му село със старичката жигула...  

Това е типичният българин, мисля си, който е известен с нехайството си, с това, че не спазва срокове и обещания,
на всяка крачка нарушава подписаните договори... ала какво да го правя! Характер... Каза, че ще ми звънне, като се прибере подир обяд в Рогош, и съм убеден, че няма да се обади, докато пак - подир седмица вероятно - сам не го потърся.

Мога да се кося от яд, мога да го нападам, но тоя стил ми е вече добре познат - да се разтакава, да отлага една работа до безкрай, да ми се разхожда с кални туристически патъци по нервите. Може би и аз съм такъв, кой ме знае! Лошото е, че ми обърка всякакви планове и сметки точно сега, когато съм в годишен отпуск и имам възможност да популяризирам книгата си, пък и евентуално: да се видя с някакви мижави пари от продажбите й.

По груби изчисления, затворил съм дотук около 1500 лева, задлъжнял съм с около 250 лева отгоре, а ръцете ми - вързани, и съм принуден да се надявам на мимолетните настроения у "моя скъп, твърде скъп приятел-печатар" Чонов от селото Рогош, Пловдивско. Явно ще трябва да си търся друг съдружник за печатане на другите ми ръкописи. А те не са един и два, а поне десетина, от които по-важните, подготвени дотук за печат.в редичка чакат от десетина години:


1. Сборник от четиридесет къси разказа, плюс новелата "Ася".

2. Сборникът от стотина стихотворения "Порто Фино".

3. Есеистичната хронология "Въведение" в пет тома от по 250-300 страници всеки.

4. Книгата джобен формат със сентенции и афоризми "Врели-некипели": стотина страници плюс двайсетина миниатюрни веселички илюстрации.

5. Сборник политическа публицистика от 1990 година: есета, печатани в един от първите в България след 1989 г. опозиционни политически вестници "Демократическо знаме" и малко подир това.

* * *

Римокатолическият папа Йоан-Павел ІІ - старец, трогателен в увереността си, че е божи наместник в тоя свят... Католицизмът е нанесъл не по-малко беди на човечеството от ислямската религия през последните шестстотин години след Христа. Цялата пищност на религиозния ритуал, всичките тия салтанати и златовезани одежди, наметала и самата папска тиара спорят с евангелския текст, дето са цитирани думите на Иисус:

А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая*** и като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно...****

* * *

Надвечер пробвах да се свържа по телефона човека от Рогош. Великият поет
 Чонов не се е прибирал от Пловдив. Още една дребна лъжа?... Ама разбира се. Рапорт даден! Рапорт приет! Тоя стил, тоя нашенски тарикатлъшки манталитет вече ми е добре познат.

Следва


_______________________________________________

* Изпълнителят на т.нар. "мокри поръчки" Милчо Бонев, по прякор Бай Миле.

**
Изявен селски тарикат, който се представя за пловдивски поет.  

*** 
Т.е. вглъби се в себе си, не се моли показно, обърнал насред площада лице към своя бог... 

****  От Матея, гл. VІ, стихове 6-7. Бел.м., Jores.

неделя, 21 октомври 2012 г.

ОПТИМИСТИЧНАТА МИ ТЕОРИЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

На две крачки от блока, дето живея, мил патриотин си кръстил не зле подреденото заведение "Бългериън ъмбрела", изписано с кирилски букви, и диктисал трикольора отгоре...

Какъв е тоз нашенски тертип да се гордеем с онова, с което светът ни бъзика под опашката!? "Българският чадър" е алегория от страна на цивилизования свят за издевателство над личността
.


Напомня ми тоз мил съсед онова ахмашко "Булгар! Булга-а-р!" – което долита из виенска баня от края на ХІХ век и се носи през десетилетията чак до наши дни, придружено от разкрачена стойка, високомерно изражение и героически удари по влакнеста мъжка гръд.

За таквиз случаи е старата ни поговорка "Те го плюят, то се радва: роса ме роси".


* * *

Лесно е отстрани да съдиш когото и да било; трудно е да разбереш отсрещния, да вникнеш в логиката и обстоятелствата на неговия личен опит. И понеже съдбата, убеден съм, до голяма степен е последица от характера - да разбереш някого, ще рече: да му простиш за сторената гадост.

От личен опит стигнам до извода, че малцина са злостните, отявлените, непоправимите грешници; повечето ни грехове са резултат било от стеснен кръгозор, криворазбран интерес, стремеж за бърза изгода, било от зле стекли се обстоятелства и малодушие.

Давани са и се дават разни рецепти за успех, за лично щастие. Не вярвам обаче в стандартни препоръки; то е въпрос на личен избор... Ама богатство, власт, слава, успехи често никак не се покриват с щастлив личен живот. Тогаз какво остава!

Остава да приемем, че нищо в тоя живот даром се не дава, за всичко се плаща - и ако не веднага, то след време, според максима, която тия дни чух: "И колкото по-късно, толкова по-мръсно!" Отнася се до изплащане на лихви заради натворени гадости.

Спечеля ли нещо, следва тозчас да се запитам: От какво в резултат на печалбата съм се лишил, какво оттук-насетне безвъзвратно съм изгубил?


Хубаво е да си победител. Хубаво и славно! Хубаво е чувството, че си ти правият. За разлика от мнозина "праведници" обаче смятам, че едно от най-чудесните ни качества е да попадаме в плен на малки смешни илюзии, направо казано – лекичко да се мамим.

Само си представете каква световна скука би настанала, ако до един бяхме застраховани от подлостта, лъжата, кражбата. Щяхме да си живеем като ангели небесни в духовна леност и печал.

Моята оптимистична теория за българския народ е твърде оспорима, но гласи: Злото, предизвиквайки съпротивителните ни сили, е повод нацията да се придвижва напред.


Пловдив, 6-8 януари 2000 - 7 октомври 2011 година



петък, 5 октомври 2012 г.

Ars Poetica - Series Of Dreams или...

МУЦУНАТА ОСТАРЯВА, МЕРАЦИТЕ НЕ!

 
Сутрин, когато посягам да се обръсна,
един тип от огледалото ме гледа все по-навъсен.
И какво съм му сторил, Боже мой!
Какво иска? Защо ми е сърдит той?

Муцуната остарява, мераците не!
Над мен е все същото недостижимо Небе
и все същите ветрове между ушите
карат хората да са ми люто сърдити.
А момичетата са все тъй изкусително привлекателни -
че съм спокоен: не се е сгърчила още душата ми
и лудите пламъчета, които излъчват насреща,
ме хвърлят в океана от страсти горещи.

Муцуната остарява, мераците не!
И съм все още хлапак и дете
на мимолетни чувства и грехове изкусителни,
въпреки на опита знаците предупредителни.
И разбирам: докато съм в техния плен,
има си смисъл да ме има и мен.



сряда, 3 октомври 2012 г.

Ars Poetica - Сбогувам се със мойте мъртъвци

Тъй тихо е навън, тъй бяло!
Здрависах се със мойте мъртъвци.
*


или HAPPY FOR YOU

На Соня


Отмина нейде с лятото на тоя ден сърцевината жълта.
Като жълтък в мъглата слънцето клони на запад.
Ветрец косите роши пак, устата хладен въздух гълта
и детски пръстчета небето с шоколад и восък цапат.

Вагоните изнизаха се зад завоя покрай фабриката стара.
Разтъпкваме се с няколко връстници по перона.
И пловдивската боядисана във охра тъжна гара
край нас на купища изсъхналата шума гони.

Къде да идем, като иде пак неделя и отминал - влакът!
Отсреща в закусвалнята сервират люта супа
и като нас такива - неугледни, изгладнели - чакат
и всеки във балтона си се сврял като в хралупа.

Животът е това. Дотука поиграхме си доволно:
опитахме от всичко и не беше никак скучно.
Днес купих си за зимата едно червено поло
и смятам да се върна в себе си и да си врътна ключа.


Пловдив, 16 ноември 2007 година



____________

* По мотив от едноименното стихотворение на Соня Пехльова.