СЛАДКАТА СИЛА
НА ИЗКУСТВОТО
Разговор между двама неопитни сладострастници
по темата "Що значи високо поетическо изкуство"
Първи поет:
– Бе нежна като момина сълза,
с високо дупе и гърди налети.
Мъжкари трима мислехме се за
аристократи, даже за поети,
търчахме й наоколо с език
оплезен – три дръгливи песа,
и всеки виждаше се мъченик,
достоен паж на своята Принцеса.
Куп стихове лъстиви в нейна чест
нанизахме и ето най-подире
успяхме дружно да я увлечем
по лирика в студентската квартира.
Наляхме вино, както му е ред,
бонбони шоколадови в кутия,
и всеки в позата на горд поет
зае се чувствата си да открие...
Втори поет:
– Бе понеделник, дълъг бе денят,
залезе слънцето едва към седем;
момата тъй успяха да пленят,
че позволи им страстно да я гледат,
да й нашепват там един през друг
наместо стихове благочестиви,
циничен низ двусмислици на шут,
когото бавно виното опива...
Пропускам незначителното и
за всеки, що внимателно ме слуша,
ще кажа, че накрай им позволи
да я изкъпят тримата под душа
и гола върху вехтия диван
с целувки и милувки безразборно
те любиха я вкупом и без свян,
и после всеки сам си я завтори.
Бе нежна като момина сълза,
с високо дупе и гърди налети...
Където мине страстната жена,
след себе си оставя куп поети.
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 18 noe. 2007 – edited by 13 noe. 2019