Прегръдка и за теб, о мое
тъй крехко сливово дръвче!
Дали забравих онзи зноен
сезон на влюбено момче...
До вчера мраз и зимни хали,
днес кротко слънчицето грей
и жив усетих се, едва ли
тепърва мен ми се живей.
Зад тенекиени гаражи
над бурени и над трева
живей по-весело, по-снажно
със пролетната синева.
Гръб обърни на пошли дрязги,
доброто носи сладък плод
и тихичко свенливо казва:
разкошен си все пак, Живот!
Докато сме все още живи,
тук всичко има смисъл, че
възможно е да сме щастливи
с едно разцъфнало дръвче.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, 15 mar. 2018 – edited by 16 uli 2020
.jpg)
