Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 19 май 2016 г.

Публицистика - МРЪСНИ ДНИ

МРЪСНИ ДНИ

    21.12.2004.

    Втори ден подир Игнажден, от т.нар."мръсни" или "бесовски" дни преди Бъдни вечер, според поверието cред народа, наоколо витаят лошите духове и зли сили. Без да се мисля за религиозен, откривам християнската философия все по-възвишена сред претенциозно невежество, озлобление, алчност. Не съм се прекръстил. Няма да се прекръстя пред олтар, свещ, икона, защото не съм религиозен. Но съм вярващ. Вярвам в Доброто, особено като виждам младите застрашени от духовно невежество, от стремеж към успеха на всякаква цена.

    Но как да обясня на моите дванадесетокласнички (19 девойчета), че между управници и учител противостоенето е открай време? Искат от мене високи оценки, а смятат, че със записване на това, що им казвам по Български език и Литература, се изчерпва ученето. Към света и помежду си, меко казано, хич не са за пример. Домашно възпитание липсва, но и какво ли добро са видели досега извън дома, какво ли по-гръмко заявено освен наглост и простотия! А то си е фронт между Духовност и гавра с Десетте Божи заповеди у нас, в България. Усещам се понякога островче в океан от помия, случаен минувач край магазин с лъскави пластмасови кукли. Понякога, казвам, не винаги! Не са редки просветленията у тия чудесни инак сантиментално добри душици Катя, Елена, Ширин, Милена; защо обаче назлобяват срещу самото учене.

    Не можеш насила да си им Учител. То е като любовта. Ако не разбират, когато опитваш да им покажеш разликата между добро и зло, нормално е да те гледат с дебели очи – и теб, и училището. Първият от двата ми учебни часа в дванадесети клас вчера мина да ги слушам как се джафкат помежду си, да ги успокоявам, да си изясняваме какво общо има Паисиевото "о неразумни и юроде" и "българино, знай своя род и език" с онез техни кремчета, мазилца, гримчета, аксесоари от тенекия и злато, дрешки, прически, най-паче, със заетия от естрадните глезли див непукизъм.

    Що да им река! Азис ги очаровал: с песните, с костюмите, с циркаджилъците си – нали е икона на непукизма, с успехите си по света, в топ-класация на МТВ бил, научавам. Надупеният срещу лобното място на Левски костинбродски мазен дебел циганин Азис им е на сърце.

    Мога и да отстъпвам, но как да приема за нормално пренебрежението към Училището! Кога станаха варвари в храма, питам. Та тия млади момичета са обект на пошлостта. Пошлостта в царствени одежди шества из България вече толкова време. Как да възприемат любовта за висша духовност, като отношение към света, а не като бяс за консумиране това ми е проблемът.

    Горчиви дни на притеснение.


    28.12.2004.

    Рефлексът за писане, в смисъл – сътворяване на свят от чувства, образи и размишления, е вроден не у всеки, макар у всеки да е открита възможността да усеща духовни излъчвания. Между осмокласниците си имам три ученички, които ми представиха "стихчета"; от тях едната, според мен, е талант, на който му предстои развитие. Съпоставянето между лъже-твореца и родения талант ми вади очите.

    Странно наглед, у т.нар. поетеси (набедени за поетеси от колегите, но без дарба, според мен) прави впечатление добре подредената форма, зад която бледнее най-обидно тривиално съдържание, каквито и вопли или радостни трели да пунтират римушките. У талантливия съдържанието по-често пренебрегва формата, понякога стихотворението и не напомня стихотворение, погледнато отгоре-отгоре, обаче атмосферата му е интензивна, вълнува: лицето, нрава на твореца, неявните затаени очаквания съзирам, каквото и на повърхността да ми казват стиховете.

    Сиви дни. Занимавам се с текстообработващата програмка PageMaker 7.0 и не ми спори особено. Едва напредвам. Нарядко ми се мярва в ума: можеш ли да си щастлив с измама. Опитът да издам книгата си на мои разноски ми бе крайно нужен. Доста неща в текста (факти, образи на политици, сюжет) са от действителността, описал съм, по-точно: предугадил съм ги в романа, който още не е на бял свят.


    17.01.2005.

    С едри букви: нормалният простосмъртен е самотен, че съвестта и честта му са си у него; а хищниците шетат на глутници, дирят кого да бастисат, жертва дирят. Не открият ли кого да бастисат, ръфат се помежду си. 

    Аз жертва ли съм?


Plovdiv, 2004/ 2005 – edited 20 maj 2016