ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (671.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (671.)

Ако се вдигнат от гроба нашите предци, едва ли ще ни похвалят за малодушието пред Техни величества Невежество, Простотия, Предателства – Аноним (1947)

  26 avg. 1972

СБОГУВАНЕ С ДЯДО*

Безплодна, спечена земя.

Копаят двама нискочели.

А над ковчега на умрелия

е августовска мараня.

Отеква под небето свеж

звънът на кирка и лопата.

И се отваря сред Земята

най-неуютният градеж.

С очи в изровената яма

наоколо е моят род.

И сякаш не копаем гроб,

ами заравяме имане.

В безоблачния хубав ден

щурче под тока ми подсвирна.

Навярно дядо от Всемира

сигнал изпращаше. До мен.**

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 25 uli 2021

Илюстрации:

- Борис Ангелов – Дявола (4.VІІІ.1900-26.VІІІ.1972).

-  На 30-ия ми рожден ден в с. Тригорци, 7.VIII.1977.

___

* От сб. "Сутрин рано" (1983).
** Снимката е правена пет години след смъртта на дядо – внук на заклания от башибозук тежко ранен в сражение Ангел през април 1876. Ангел е най-малкият от петима братя и четири сестри в заможния род Керемидови. С по-големия му брат Георги името му е сред имената на момци от Хвърковатата чета на Бенковски върху паметна плоча в центъра на Калугерово, градче около двайсетина километра северозападно от Пазарджик. Бел.м., tisss.