четвъртък, 21 април 2022 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (959.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (959.)

  Празникът на Божественото минава през лудост, и това е най-сигурен начин да се усетим жизнени, именно защото сме грешни от глава до пети. – Аноним (1947)


  09 maj 2013 

УЦЕЛЕН

А трънчето в скореца май се влюби,

но той, уви! – съвсем е пощурял:
нали е Май, преследва пеперуди,
че не е лек и мъжкият ни хал.


Една, че втора… песнички измисля
за всяка женска, както си е ред,
обезумял от страст, им се натиска,
демек – преследва ги като поет.


И Старата гора е ужасена
от думи непристойни за любов –
единствен сякаш в цялата Вселена
на любовта е отреден за бог.

Тъгува трънчето и лей сълзички
по този луд, същински перушан –
покри се с бледорозови звездички,
превърна се, по-точно, в цъфнал дрян.


Хлапак един от дряна си отряза
чатал за прашка с бобени зърна
и там с едно-единствено наказа
скореца, и накрая, ей го на!

Лежи уцелен право във сърцето
под вейките на цъфналия храст
и ще лежи навярно там, додето
престане да бленува, както аз.

Мъжът, надникне ли в моминска пазва,
за безразсъдства втурва се готов,
но всяка лудост тежко се наказва,
когато става дума за любов.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 21 apr. 2022


ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)      Всичко, което съм като характер, дължа на стипчивата майчина обич. Как веднъж не ме е похвалила ...