Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

сряда, 30 март 2016 г.

Ars Poetica - ГЕРБЕРЪТ

ГЕРБЕРЪТ
Царица е розата – лъха печал
и богатства, които не съм преживял.
Карамфилът е скучен – любовник заклет.
Нарцисът има душа на поет.
Полюшван от вятъра, макът в полето
навява ми спомени детски в сърцето.
Синчецът следи маргаритката бяла
както оченце преследва мома напращяла.
Минзухарът е свеж възклицателен знак.
Кокичето... Знаем го колко и как
в мразовитата пролет пробива снега,
и значи, храбростта му не е шега.

А пък лалетата – като мометата –
шумни девици с напъпили цици.
Гергините – като балерините,
с техните пусти колосани фусти,
целите – разкошно предчувствие.

Но ето че твоят гербер червен
избухва пред моя взор удивен
и виждам това зачервено петле
как над боклука изпъва вратле –
над вонящите люспи,
над огризките гнили
от банани и тикви,
от зелки и сливи,
над цялата славна смрад на пазара,
покрай сергиите мръсни и тротоара.

Продавачката казва:
– Да увия ли, значи,
три цвята в хартия за две десетачки?

– О! Достатъчен ми е и един.

– А какъв си харесахте
, жълт или син?
Един без луксозна хартия
, от тез
ще
ви струва ни левче по-скъпо от шест.
Шест лева...
и ще отнесете един
на своя любезен и мил господин.

Какво са шест лева! О, нищо не са
,
но когато ги нямаш, тъй много са те,
и срамежливо, с въздишка в гласа
питаш за гербера в кофата смет.

– Тоя ли! – продавачката сива
боцва те леко с усмивчица крива:
– Вземете го, моля. За
вас е. Безплатно.


И ето, ти идваш с цвете в ръката,
ти влизаш тържествена в моята стая
и аз
, като виждам това, вече зная,
че дошла си и вече оставаш у мен
с тоя гербер в ръката до сетния ми ден.
 
Plovdiv, 2 avg. 1992 – redact. 31 mar. 2016