ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (838.)В хотела имаше деветдесет и седем рекламни агенти от Ню Йорк, които така бяха окупирали телефонните линии за междуградски разговори, че младата жена от стая 507 трябваше да чака за своя разговор от пладне близо до два и половина. Но тя не пропиля това време. Прочете статията "Сексът – наслада или ад" в някакво женско списание, джобен формат. Изми си гребена и четката. Изчисти петното от полата на бежовия си костюм. Премести копчето на готовата си блуза. Изскубна от бемката си две новопокарали косъмчета. Когато най-после телефонистката позвъни в нейната стая, тя, седнала върху рамката на прозореца, тъкмо приключваше с лакирането на ноктите на лявата си ръка...* – Джеръм Д. Селинджър (1919-2010), от "Идеален ден за лов на рибка бананка"
23 uli 1986
МАЧЪТ В БАГИО, ФИЛИПИНИТЕ
Беше облякла розовата нощница, чакаше зад вратата в полутъмното антренце със застоял дъх на стари манджи; извика тихичко и обви ръце около шията му: "Миличък моичък!"
– Замина ли? – осведоми се Милият мой възпитано и се наведе да развърже възела на лявата маратонка.
– Дай аз! – коленичи тя над маратонката.
– Попитах нещо – каза той, като й рошеше косите и я милваше грубо по бузката, под ушенцето. Подир минута вече я носеше на ръце като агънце, бутна с лакът дръжката и вратата на спалнята се открехна. Ухаеше на полския луксозен парфюм "Бич можи", а вътре бе полутъмно, защото щорите бяха спуснати, а и червените плюшени завеси създаваха особена атмосфера. Мъждееше единствено тъмночервеният абажур върху нощното шкафче в ъгъла и точно там се изплъзна като риба от прегръдките му върху спалнята, легна по гръб и замря, изпод спуснати клепачи следеше как той се съблича.
Следния ден към три съпругът се върна, потърси я из стаите, надникна в спалнята, огряна от юлското слънце, с широко разтворен прозорец, едва ухаеща на теменужки, и като не я откри, нехайно захвърли брезентовата си пътна чанта върху същото това легло. "Къде ли се е запиляла по това време?" – мина му през ум. Като нямаше какво друго да стори, влезе в банята и си взе хладен душ за освежаване. После си направи сандвич с масло, наденица и чубрица, извади пластмасово шише бира "Каменица" от хладилника и се хвана прилежно да преглежда вчерашния брой на тукашния вестник. Погледът му попадна първо върху колонката за съобщения: кой починал, кого вчера погребали, а и къде би могъл да поръча надгробна мраморна плоча с изписано името на покойника в златист бронз, вдълбано в камъка за вечни времена. После прегледа спортната страница, където местните два отбора пак бяха паднали от столичните два любими отбора на софиянци, и вече като се прозяваше, преди да се отпусне да заспи, си рече: "Я, да видя кой холивудски екшън тази седмица ще въртят по телевизията!"
Спа непробудно някъде около седем часа. Към единайсет вечерта, преди да спусне щорите и да дръпне червеното плюшено перде, дълго се взираше навън към обления в светлини град под нозете му – живееха на дванайсетия етаж в блока. Термометърът на Огромния магазин за кайма, колбаси и риба отсреща показва 36 градуса по Целзий. Долу дечурлига, които очевидно не са при баба и дядо на село, вдигат ужасна врява, независимо че вече е нощ. Слава богу, техните двама сина са на село – поне за тях да не се тревожи!
По същото време майка им на синовете набираше номера на домашния им телефон и беше зареяла очи високо над главата на мъжа до нея, а наоколо се тълпяха клиенти – питаха-разпитваха, изобщо: досадничеха, но тя вероятно едва ли ги чуваше. "Ало! – обади се най-сетне отсреща съпругът й, – ало, альо-оу!" Тогава тя много внимателно постави слушалката върху вилката на телефонния апарат, извърна се, външно доста хладна и безразлична към мъжа край нея, стрелна го с гримираните си ясносини очи. Нещо като че размишляваше. Той не успя да разбере защо го гледа така втренчено, но не си и даде труд да попита.
Четвърт час преди полунощ седяха облакътени върху перилата на откритата тераса на двайсет и втория етаж пред нощния бар "Бели нощи". Градът с реката, хълмовете, броениците от светлини бе пред тях като на длан. Тя отпиваше вермут "Американо" с лед и пушеше цигари "Дънхил"; за себе си компаньонът й пожела силно кафе и чаша минерална вода. Той не пушеше, защото тренираше усилено за красиво и хармонично тяло, беше му адски тъпо в момента, а димът от цигарата й правеше мислите му още по-тъмни, още по-тягостни. Но тя не забелязваше това и само бъбреше и бъбреше, и бъбреше – все едни такива незначителни историйки за солиден мъж с изваяно тяло – коя колежка от съседния щанд в магазина какво й казала, когато я видяла с новата й прическа, възрастен идиот вдигнал скандал защо в България нямат обувки с неговия номер лопатари, коя от колежките вече е в осмия месец и щяла да напуска, пък на коя свекървата много й помагала и мъжът й носел купища пари, понеже ходи да продава моркови, марули, лук, репички и чесън на Четвъртък-пазара, дето държи три сергии.
– Що не му се обадиш! – предложи й сдържано елегантният мускулест мъж, понеже взе да му писва, а не смееше да й каже, че й е време да си ходи, защото накрая пак тя щеше да плати сметката.
Около два след полунощ от уличната телефонна кабинка край бара тя отново набра номера на домашния им телефон. Съпругът й се беше навел над шахматното табло и тъкмо редеше фигурките по поредната скица от историческия двубой между Карпов и Корчной в град с жители, колкото Пловдив – град Багио, Филипините.** "Гледай какъв баламски ход!" – мърмореше си. Просто нямаше какво друго да прави и му беше тъпо инак да седи без работа, да лежи спокойно в леглото, да я чака. Когато иззвъня обаче телефонът, не побърза да грабне слушалката... Бавничко се надигна, като оглеждаше старателно, прехапал устни, позиционното преимущество на гадния Виктор Корчной.
– Николай!... Николай! Чуваш ли ме? Аз много лошо те чувам. Затвори, да те набера пак... – След пет минути: – Николай, с едни колежки съм в "Санкт Петербург"... Малко окъсняхме, та реших да... Какво? Какво каза?!... Ей, глупчо, случайно да не ревнуваш! Пък аз си помислих, че... Ами! Старичка... старичка съм вече, глупчо, не ставам за тия работи. Да-а, цяла лелка съм вече. Лелка на трийсет и пет и нищо повече. Още малко ще поседим и си тръгваме. Много работа имахме днес. Пак получавахме стока, та ето, решихме да се почерпим. Нали няма да се сърдиш, глупак такъв!
– Играем си с огъня – обобщи дългото си мълчание Готиния, мъжът с атлетичното тяло, и щракна с три пръста към сервитьора: – Ей, приятел!
Онзи приближи, като ги оглеждаше някак нагло, безцеремонно. Изненада го колко е изпила дамата с фантастичната прическа: коси, боядисани в лилаво, не беше виждал.
После двамата – тя и Готиния, прекосиха по Стария нов мост над ленивите маслени води на нощната Марица, оттам ги лъхна миризма на тиня. Свиха в уличките покрай обновеното градско пазарище и тя силно се притисна към него, когато влязоха в най-тъмното. Той погрешно изтълкува импулсивния й страх и я поведе към таванската си стая, която се намираше съвсем близо и му служеше единствено, за да преспива със случайни и неслучайни момичета. Изкачиха, плътно прегърнати, стълбището, като се целуваха на всяка площадка. Той отключи, пропусна я да мине, пък седна на тясното мизерно и голо диванче, застлано с няколко ката стари черги, а нея постави на стола пред себе си. Прегърна я през кръста, опита да я сложи в скута си. Но тя залитна и се удари; когато й запретна полата над кръста, откри, че там се е появило мораво петно. Докато я разсъбличаше, тя му се усмихваше и го фиксираше с леко разногледи очи:
– Няма да ме харесаш! Знам, че няма как да ме харесаш такава, тарикат мръсен!
Когато се прибра с такси около четири сутринта в крайния занемарен квартал, влезе като осъдена в оплескания с цинични надписи асансьор. Зад вратата, в антренцето с онзи познат мирис на стара манджа и обувки я посрещна с цигара в ръката мъжът й.
– Я-я-я! – залитайки, му изкрещя: – Ти откога пропуши! Нали ще си пазиш здравето?
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа____
* Мачът за световната титла през 1978 г. във филипинския град Багио е сред най-странните в историята на световните първенства по шахмат. По време на кандидатския турнир Корчной е емигрирал от Съветския съюз и живее в Холандия и Швейцария, но противниците оспорват правото му да се състезава за тези две страни, затова участва в мачовете от кандидатския турнир и на финалния мач е без флагче на масата. По време на първите няколко партии Корчной носи огледални слънчеви очила, защото по време на мача му с Карпов от кандидатския турнир през 1974 г. е бил притесняван от навика на Карпов да го фиксира с поглед. Карпов подава жалба срещу очилата, които според него блестят към очите му, но след деветата партия съдиите отхвърлят жалбата му. По време на втората партия Корчной подава жалба относно кисело мляко с виолетов цвят, което е дадено на Карпов по време на 25-ия ход, защото счита, че по този начин е пратено съобщение за Карпов. Друг повод за жалба са столовете. Карпов подава молба столът на Корчной да бъде изследван за помощни средства. Такива не са намерени. Корчной подава жалба срещу въртенето на стола на Карпов, и съдиите отсъждат в полза на Корчной, че "въртенето върху стола и стоенето зад въпросния стол не са позволени". Най-горещи са полемиките около професора по психология д-р Владимир Зухар от екипа на Карпов. Екипът на Корчной подава няколко жалби заради парапсихологическите способности на д-р Зухар, който въздействал по негативен начин върху Корчной. В отговор Корчной привлича към екипа си парапсихолог-хипнотизатор. Съдиите отсъждат неколкократно в полза на единия и другия. Карпов отказва да се ръкува с Корчной, а Корчной настоява в отговор ремитата да не се предлагат директно на съперника, ами с посредничеството на съдията. От 18-та партия Виктор Корчной добавя към екипа си двама членове на индийска секта, съдени някога си за убийство, които го подкрепят чрез медитация и неутрализиране на парапсихолога на Анатолий Карпов. Две партии по-късно на двамата индийци им е забранено изобщо да влизат в залата за игра и в хотела на Корчной. Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%88%D0%B0%D1%85%D0%BC%D0%B0%D1%82_1978 Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
