Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 26 май 2018 г.

Публицистика – FREE EUROPE (3.)

FREE EUROPE (3.)
      
    17.11.1998  г.

    Двучасов разговор в софийското им студио на водещия Иво Инджев с "хипара", както сам се представи, Васко Кръпката... Няма да е пресилено да се каже, че в Българската секция на тази радиостанция работят част от най-обиграните български журналисти; каквито и кусури да им откривам, това са неслучайни хора. Снощният диалог между водещия Иво Инджев и рок-певец (рокаджия, както сам се нарече) на прохождащата демокрация у нас, мисля си, е сред най-доброто като начин да се внуши, че България не е същата, че под каквито и табели да се прикрива, Комунизмът няма как да възстанови позициите си

   Видях и себе си в артистичното нехайство, в непукизма на певеца на блусове и балади. Всъщност, нито е непукизъм, нито е нехайство, защото инак нямаше да ме боли толкова заради съсипията наоколо... Та Васко Кръпката разправи как по онова време движел старичкия си москвич като частно такси и надвечер на Десети ноември (1989) в колата му се качва подпийнала дама, чийто приятел бил служител в УБО*. УБО дотогава охраняваше висши партийни и държавни сановници, всяваше респект у простосмъртния. От младата дама Васко научава, че Живков е катурнат и пр. Не й взел пари за курса. Вечерта с момичето си отишъл при приятели и от радост се напили, извадил банджото, излезли навън, свирел, пеели, разхождали се по необикновено оживените в онази внезапна софийска нощ площади и булеварди, а шофьорите от задаващи се насреща им коли в знак на поздрав за празника присветкали с фарове насреща им.


  Сантиментален епизод. И си спомням нещо, кажи-речи, подобно. Като таксиметров шофьор, в жигулата ми от Централната пловдивска гара ме нае трийсетинагодишна интелигентна на вид хубавица. В приповдигнато настроение, точно кога минаваме през подлеза на Коматевския възел в посока булевард Южен, точно там, докато се промушвам сред три колони движещи се на фарове коли, рече как му увиснала челюстта на Тато, как сащисано гледал от трибуната. "Всичко записах на видео" – рече. Като слизаше, добави: събирали се група приятели да празнуват събитието, затова и се натоварила с трите торби ликьор, водка, уиски, бадеми, фъстъци, кутии шоколадови бонбони, и разбира се, с видео-касетата. Ще въртят записа, ще го повтарят, ще се порадват на ошашавения Живков. Това бяха думите й: "Тази вечер ще празнуваме".

   Други аналогии... Васко Кръпката се завтекъл да се запише за член на Екогласност. Аз пък се завтекох за учредяването на първата след Десети ноември Демократическа партия (автентичната). Малко по-късно управата на формираната т.нар. софийска демократическа партия чрез фалшив протокол иззе правото за регистрация под същото име, обяви се за пръв приемник на традиционната, просъществувала за кратко подир 9.ІХ.1944 г. Демократическа партия. Същото се случи и с автентичния първи Съюз на демократичните сили (СДС), чийто учредители спешно бяха отстранени чрез подправен протокол. Тъй се пръкна Жельовото СДС, тъй се появи на бял свят и Демократическата партия на доносника от Държавна сигурност Борис Кюркчиев, същия Кюркчиев, който уреди Стефан Савов за лидер, госсин Савов, когото заради уменията му във вътрешнопартийните игри сред някогашните три формации на някогашната Демократическа партия от 1989-90 г. в представите ми е родна версия на мафиота Дон Корлеоне.


   Спомням си как от любопитство се завтекох към първата официална сбирка за учредяване на първата Демократическа партия у нас в салона на пловдивското Кино Балкан. Помня къде си паркирах жигулата, пълната с възбуден народ зала помня, помня и колко празнично се вълнуваше киносалонът. 7 януари 1990... Хем ми е мило, хем ми се стяга сърцето, като откривам подир толкова години целенасочената съсипия на моето отечество.

  Къде са днес онези вътрешно осветени от празничност хора! Броени дни се чувствахме общество на равни и свободни граждани, изпълнени с мечти за бъдещето. Бяхме уж всинца ние там, в онази зала, и безкористни, и самопожертвувателни като влюбен наивник, нетърпеливи час по-скоро да изринем фанатичното партайско мъртвило на БКП.

  Пловдив разцъфтя в снежната зима. По булеварди и площади наизлезе народ; гази дълбоките преспи този народ, ръкува се, прегръща се с познати и непознати, пожелава наляво и надясно здраве и късмет, зъзне по митингите и импровизираните агитки, уверен в своята значимост.

 
  България на унижените и оскърбените от Татовизма излезе по улиците и площадите; шега ли е? Очите гледат бистро, някакви сенки – познавам неколцина "от голямото добрутро", виждам да се мотаят помръкнали, да се присламчват, свалили от лице тенекиената маска на партайци; за пръв път тогава видях мнозина редови членове на БКП с човешкото им лице –не нагли и самоуверени в поза на праведници. Гушат се отстрани, гузни или иронични, но притеснени. Доскоро дума не можеш да вземеш от тях, самодоволни и надменни до вчера, а се смалиха, станаха за една нощ безобидни палета. Най-наперените изчезнаха, скриха се по вилите си и дворците си. Докато навъсени партайци говорят през зъби: "Почакайте, хей, вие там, глупците! Комунизмът не може ей тъй да си отиде, за една нощ и хоп, събуждаш се демократ! Туй сега е прочистване на редичките! Милион членове на БКП да не би да се изпарят? Ние пак сме тук!*** Ще ви позволи Партията да си поиграете на власт, пък когато реши, пак ще вземе властта. Тази власт с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем".


   Тогава бардът от затъналия в боклук бедняшки полуселски квартал Подуяне с онези смърдящи, затънали в прахоляка улички на ужасяваща беднотия край старото игрище Герена, с плешивите плъхове в коритото на канала мазна помия, с ровещите из купчините смет и сгур от печките кокошки, песове-помияри, прасета... Живях известно време с тази София на крайните квартали и донякъде я опознах; нищо, че по националното Радио София до спукване въртяха шлагера "София, ах, фупафа София". София, фупафа София, лигаво мяукаше мексиканска банда мустакати музиканти, някакви "Лос мучачос". Поживях в Герена, като първокурсник на квартира (ул. "Георги Гачев" № 20) у загражданили се шопи през зимата на 1968 г.

   Васко Кръпката пръв изкрещя: Комунизмът си отива! От май 1990, та до януари 1991 г. дращех статии за победилата демокрация в чистак новичък вестник с красното заглавие "Демократическо знаме". Наивници ли сме били? Но това е животът ни. Каквито и да сме били – добри, лоши, наивници или тарикати, кариеристи, комунисти и в червата или демократи по душевен строй, нафукани мекерета на властта или съвсем обезличени, мачкани от партийците грандомани хорица – всички ние, живите днес, сме брънка от общо сто и шейсетте милиона българи, населявали сърцето на Балканите вече няколко хилядолетия. Затова си дължим един другиму човещина. Ама то не е мрънкане, а единствен начин да се не изтребим, да не хукнем през глава по света, начин да се не затрием като нация.

   Когото и да съдя, да го съдя като човек от нацията! Има такава притча в Библията, за блудния син. Страданието има свойство да пречиства, да обединява разпиления народ пред вихрите на връхлитащия, насочван от администрацията Отвъд океана хаос. Да отнемеш на фанатизма и яростта нравственото основание, хич не е елементарна работа, както им се струва на мнозина припрени, и затова склонни бързо да се отчаят сънародници. Едва прохождащи в Българската история млади отродници, но и отрепки с академична титла от годините на соца вече се пробват да ни пренапишат трагичното Минало по поръчка отвън; и това, питам, случайно ли е? Няма кой да опази България, ако се разпилеем по света, ако сами духом се предадем!

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 27 maj 2018

Илюстрации:
– Емил Джасим, лъже-историкът на фондацията "Америка за България".
– Стефан Савов (1924-2000) – Дон Корлеоне родна версия на мафиота.
–  Доносникът на Държавна сигурност Борис Кюркчиев (1908-2002)**.
– Пловдив, 11 юни 1990 г., агитка за бъдещите депутати и управници.
– Васко Кръпката (1959)
____
* Управление за безопасност и охрана на партийния и държавния елит (УБО).
** 
Борис Кюркчиев, http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=368&IDArticle=1402 &; ;http://forum.all.bg/showthreaded.php/Cat/0/Number/2841836/page//vc/1
*** Девиз на пребоядисаните комунисти в партийния вестник на БСП „Дума” с главен редактор дисидентстващия Стефан Продев (1927-2001), в чийто вътрешни противоречия надникнах чрез поредицата "Фронтмен на партийната агитация". Вж. 1. https://jores-tisss.blogspot.bg/2018/01/blog-post_29.html; 2. https://jores-tisss.blogspot.bg/2018/02/2.html; 3. https://jores-tisss.blogspot.bg/2018/02/3.html; 4. https://jores-tisss.blogspot.bg/2018/02/4.html; 5. https://jores-tisss.blogspot.bg/2018/02/5.html; 6. https://jores-tisss.blogspot.bg/2018/02/6.html.