Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 26 септември 2015 г.

Ars Poetica - БОЖИИТЕ ХЪЛМОВЕ

Трех королей разгневал он
и было решено,
что надо гибнет Джон –
Ячменное зерно...

Робърт Бърнс, из "Джон Ечемиченото зърно"

БОЖИИТЕ ХЪЛМОВЕ

На Николай Сисоев, жител на Йоханесбург

Къде ръжта е, Боже, най-зелена
и оня дъжд, сънуван неведнъж?
Момичето, за мен предназначено,
защо не срещнах тайно като мъж?

Стоя като плашило, длан разперил,
и плаша само гаргите, нали! –
а
Твоите хълмове мълчат вечерно
и дъжд над мене цял живот вали.

Вали над Пловдив, Лондон и Чикаго,
дори в Йоханесбург цял ден вали
и в Кралството бесилото ми стягат,
източват с кремък ножове, стрели.

Сега ще се заровя във земята,
при елфите на Севера ще спра,
ще ида чак в Китай
и по-нататък,
но само от любов за да умра.



Plovdiv, 12 avg. 2006 – no redact. 26 sept. 2015