ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (015.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (015.)

  Пловдив е люлка на културата от нашите предци траките до ден днешен, но и гнездо на войнстващата посредственост, що се отнася до властващи парвенюта или отрепки на поредната партия на власт след техния славен Десети ноември. – Аноним (1947)

    17 avg 1981 

"РАЗБИРАМ, ЧЕ Е ПРАВ, 

НО МНОГО СЪМ МАЛЪК ДА МУ ПОМОГНА"*

  Текстът е посветен на Крум Марков (1945) – по онова време (1981-1982) секретар по "Идейно-възпитателна дейност" (идеологически отдел) в Окръжния комитет на ДКМС – Пловдив, по-късно: инструктор в отдел "Организационен" на Окръжния комитет на БКП – Пловдив. Фразата Крум, с когото се знаехме от десетина години, изрекъл пред колегата в младежкия вестник Иван Желязков (1946) по повод внезапното уволнение от "Комсомолска искра" от август 1981 г. след статията ми "Примери с обратен знак", след която първо свалиха от поста му зам.кмета на Пловдив инженер Илия Йорданов и глобиха директора на някогашния Екарисаж заради мъртвешката пихтия, изливана нощем в река Марица от отходните канали на неговото предприятие, но и направихме облог с главния инженер на Пловдив, че ще му звъня по домашния телефон нощем, когато мъртвешката воня залива и някогашния Червен площад в Пловдив. Като Крум Марков се отнесе и Спас Беловски (1939-2017), завеждащ тогава "Средства за масова информация" (контролиращия отдел, т.е. цензурата) в ОК на БКП – бивш журналист в местния партиен всекидневник "Отечествен глас". Със замълчаване се отнесе и ярко критичната иначе Върба Чавдарова (1929-2022), с която девет години деляхме една и съща стая в "Комсомолска искра", Йорданка Аначкова – шефка на Радио Пловдив, и всички онези, които ме съветваха да мълча, да си трая, да не ровя по каква причина "отгоре" някой решил да бъда уволнен. Всъщност, всички те: дали с мълчание или в малодушието си, бяха участвали при вземането на каквито и да било решения, и не само по този въпрос. Ще каже някой: Това са стари бакии! Но тези неща се случват и днес; кукловодите на политическите джуджета в България и през 2022 г. манипулират по този начин. Целта: да ни докарат дотам, че да си кажем: Всичко е скапано в нашия свят, нищо не зависи от мен – ами я да нанижа куп обяснения в омраза към някого от вишестоящите, докато всъщност става дума за система, която не само през соца, но и днес, при уж-демокрацията, властва навред в България. А срещу система не се воюва със злост към един или друг неин служител. Налага ти се да посочиш драмата на този малък човек, който се оказва лостче и винтче в огромния добре смазан механизъм за обезличаване и бягство от Истината, в която фалшиви Сократовци или Иисусовци и сега от медийните трибуни на Пловдив и България се кълнат във вярност.

Прав си, както винаги, другарю –
малък си пред истината ти.
Аз и на това съм благодарен,
че страхливо не ме защити.

Виждам как костюмчето си носиш,
как се извиняваш, сгърбен цял,
и гърмят в сърцето ми въпроси:
Колко ли мечти си надживял?

Колко ли красиво са те били?
Как ли нощем хленчел си от страх?
Как ли коленичил си безсилен?
Как забравил си да ходиш прав?

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 12 uli 2022

Илюстрации:

- В деня на сватбеното празненство на моя приятел Т. Ряпов

- Трябва да си роден и отраснал в Пловдив, за да знаеш какво мъртвило може да е този разкошен древен град, решиш ли сам да се изправиш срещу системата от парвенюта.

______
* От сб. "Сутрин рано", изд. "Хр. Г. Данов" (1983), с. 25. За този случай явно доста се е шумяло из Пловдив, та година по-късно Андон Тодоров – човек с лют нрав, един от организаторите на стачката на текстилните работници в Ямбол през 1931 г., пребит със сапове в пловдивското полицейско управление и в течение на шест месеца ходил с метален корсет заради поломените си кости, в прав текст ми беше заявил: "Ти какво си направил, та работниците от пловдивските заводи в Южната индустриална зона са разлепвали в заводските халета твоята статия! Имаш две дъщерички, за тях мислиш ли?" Бел.м., tisss.