ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (390.)
"Човекът е струна, опъната между животинското и свръхчовека над пропастта" – Фридрих Ницше (1844-1900)
29.07.2004. ВСЕКИ САМ ТВОРИ СВОЯ АД
Да, всяко пренебрежение към естествения ход, всяка припряност скъпо се заплаща. Количествените натрупвания в сферата на духа не водят до скокообразни качествени преобразования, а до еволюция, която е постепенен процес. Не виждам как легналият вечерта роб на сутринта ще се пробуди кавалер на честта и закрилник на унижените и оскърбените.А светът на общественото съзнание се гради не само върху материална изгода или личния интерес, тъй като всеки от нас е зависим и повлиян и от феномени с интензивна духовна същност, каквито са Съвестта, Вярата, Любовта и Надеждата, с други думи: стремежът към вътрешна хармония, трепетът пред инстинктите за живот, продължение на рода, щастие, вродени – преоформени и опредметени/олицетворени представи за Добро и Зло.
Човешкият разсъдък далече по-сложно, отколкото го представят стройните теории, отразява света. Героизма, подвига, например, ни ги представят като образец, еталон за личността и достойнството, а и героизмът, и подвигът всъщност са изключения от нормалното. Мирозданието се крепи върху твърде яки основи, заложени в човешката склонност да се възторгваме от самите себе си, да се виждаме непременно център на Вселената; нашите представи неуморно изкривяват истината, моделират я като парче мокра глина, образно казано.
Политиката е сред яките доказателства за склонността ни да се самозаблуждаваме, изкушени от разкрасени лъжи. Понятието демокрация* е такава категорична неистина, тъй като всичко в човешката душа се подрежда в особен вид йерархия на ценностите. Понятия, като свобода, равенство, братство, само фиксират горещи желания и мечти, но обективно те не съществуват в живота.
Идеализира се т.нар. борба. Представят борбата като сражение на реда с хаоса, а тя е всъщност носител на самия хаос. Народите нямат склонност да воюват помежду си, за да се докажат; отвращението помежду им го внасят именно обзети от грандомания ловки манипулатори, теоретици на идеализма, обаятелни оратори от името на висши инстанции, каквито са световните религии, политическите партии и движения.
Де факто строго погледнато, християнската философия се състои в хармонизиране на човека със света, с общността на другите, независимо от вродения у нас егоизъм. Идеите имат основно свойство да се самоопровергават, да се сриват с гръм и трясък.
Вали тази сутрин и е много приятно за писане.
30.07.2004.
Реплика на добруджанката Ася, с която бяхме женени до декември 1988 г., в момент на гняв към мен: "Ти си самият ад. Как живееш с този ад у себе си!" Оттам ми хрумна, че всеки сам твори своя ад.
Проблем на нашата цивилизация в годините, месеците и дните след 11 септ. 2001 г. е как да бъдат елиминирани злост и ненавист в първоосновата на исляма, без да се почувстват уязвени над милиард и половина вярващи мюсюлмани. Да се правим, че не виждаме дела, произтичащи от тенденциозния преразказ и превратни тълкувания върху Стария завет от християнската Библия във версията на Мохамед – пророка на Върховния благ бог, става все по-тягостно. В зората на глобализиращия се свят тази нароила се метастаза заплашва да взриви човечеството в самата основа на живота, като всъщност отрича от най-висока уж в нравствеността трибуна човеколюбието.
Отрязаните глави, избитите невинни жертви на противостоянието (конфронтация) между унижените бедни и добре устроените заможни общества поставят неотложния въпрос пред днешната философска мисъл: кой има полза от това крайно озлобление и как хищникът да бъде изваден на светло, т.е. нравствено изяснен докрай и порицан.
Никакви стени, никакви огради не ще ни запазят от Злото, докато не бъде разкодиран и обяснен механизмът, по който това Зло все по-бясно се възпроизвежда. Светът е в състояние на война – война, непозната до днес според мащабите си, понеже нейните "свещени бойци" или "войните на джихад", както сами се назовават, отричат априори собствения свой живот. И не мога да обясня защо точно в този момент и точно тук ми минава през ум, че нещо ми напомня по гротесктен начин за изсмуканите из пръстите на живееща от социални помощи английска домакиня бръщолевеници за Хари Потър.
Вниманието ни е заето с "подвизите" на дрогирани самоубийци над невинни жертви на недостижим за нормалното съзнание у нормалния човек жест в името на върховен бог, обявен за най-благ, но всъщност, обявилите се за негови свещени бойци са краен продукт на сила, която съвсем повърхностно познаваме извън теолозите на исляма.
Събитията при тези първи години на третото хилядолетие от появата на Иисус само утвърждават великолепието на християнската философия на любовта и смирението, като основа за живота върху планетата.
Върховният бог – представян като версия на Бог-отец от Стария завет, е типичният грандоман, настояващ да бъде хвален, въздиган над реки от кръв, над поля, осеяни с човешки трупове. Поне вече хищното лице на такъв род тълкувания – като фанатична ерупция (изригване), все по-трудно оттук нататък може да бъде представяно за образ на Съвършеното добро. Верският фанатизъм опровергава основата на исляма и това е началото на дълъг път за елиминиране не на тази религия, а на една монотеистична философия на фанатизма и озлоблението към всички несъгласни с тази надменност.
Къде бъркат обществата, градени върху християнските постулати? Може би самите мюсюлмани, искрено вярващи в Аллах, възприемащи го именно като Свещения образ на Добрата световна сила, ще подскажат отговора – защото те са най-силно уязвени в честта и човешкото си достойнство. За огромни множества мюсюлмани по света сега вече Съединените щати са враг № 1, но на мястото на Съединените американски щати би могла да бъде всяка силно развита държава, която охранява интересите и живота на своите граждани. Кой разпалва омраза в ислямския свят и това случайно ли е?
Струва ми се, онази малобройна група свръх-богати, практически необезпокоявани властници в Близкия Изток и навред по света е изворът на нещастията, а янките със своята хаотична и безобразна политика от позиция на силата се държат като слон в стъкларски магазин.
Такъв конфликт не се нуждае от оръжия, а от разум. Съдбата на бедния, унижаван арабски мюсюлманин става тема, която тепърва предстои да бъде обсъждана. Какво добро да очакват от този човек, като са му отнели възможността да живее човешки?! Трохите, подаянията не са достатъчни за него, това е очевидно. Какво добро е видял този човек от страна на лицемерния Запад? Всеки човек се ражда добър и изпълнен с копнежи и планове. А когато към него се отнасят като към терорист, той наистина ще отиде да се взриви на някой многолюден пазар като фанатик убиец. Бог ли се грижи за него? Но той се кълне в представата си за Благия свой бог, защото не открива друг изход и самоубивайки се в името на вярата, смята, че пази честта и достойнството си. Лесно е да го съдим, трудно е да го разберем! Част от причината за това положение не е у него, а в нашето нехайство към неговата участ. Умният търси причината първо у себе си.
Войниците на САЩ са жива мишена в Ирак. Но какво правят там освен да разпалват ненавист, да онагледяват лицемерието на висшата държавна администрация на най-развитата материално формация в модерния цивилизован свят! Един ден ще янките ще напуснат Близкия Изток, както преди години безславно половин милион отлично въоръжени с най-модерни оръжия рейнджъри си тръгнаха от Виетнам, сякаш за да се потвърди старата максима, че участта на една нация е дело преди всичко на самата нация. Лошото сега е, че участта на арабина мюсюлманин вече влияе и върху нашата участ, независимо какво знаем за този човек.
* От гр. demos "народ" и kratos "сила", оттам demokratia през лат. "държава, устроена върху ред правни норми, сред които основни са равноправието, гражданските свободи и най-важната сред тези норми - императивът, че Народът е суверен и с вота си определя кой да управлява общите дела и да защитава интереса на нацията". Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
.jpg)