ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (765.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (765.)

  Внезапното влюбване те удря като гръм от ясното небе, като стрела, изстреляна от най-неочаквано място, най-непредвидимо, най-коварно. Живееш си кротичко до този момент, и внезапно нещо те бие с камшик през коленете и те превръща в опасен луд. – Аноним (1947)

   3 avg. 2008

ПОД СТЕНИТЕ НА ТРОЯ*  

Щом царствена по пътя отминаваш,

дърветата се кланят до земята,

цветята там ухаят ароматно

и въздухът се пълни с луд копнеж

по едрите звезди над Фамагуста,

по острови полинезийски, 

по смуглата бразилска нощ.

И няма нищо в този миг по-важно

от твойта силна, гъвкава походка

на млада самка, търсеща си мъж. 

И аз – наред със другите мъже,

усещам как очите ми изтичат,

ръцете как протягат се сами,

и падам от любов сразен пред Троя.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 19 oct. 2021

–––

* От сб. "Порто Фино" (1999). Бел.м., tisss. 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (764.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (764.)

  За хлапаците от бедните крайни квартали на Пловдив, родени след края на Втората световна война, руският войник Альоша си остава паметник в чест на достойнството у обикновения българин, изправил се очи в очи с лицемерието на управляващите. – Аноним (1947)

   27 uli 1974

КРАЙНИЯТ КВАРТАЛ*

Тук живеят хора неизвестни,
които правят шумни сватби,
любят се,
деца създават,
умират без излишни драми,
като оставят във наследство
товар от грижи в този свят.

Тук, в крайния квартал,
добре се помнят футболните мачове,
някой интересен филм по телевизията,
Близкоизточната криза,
семейните кавги
и кражбите на онзи,
когото хвалеха във вестника
преди години.

За тях Историята – туй е почит,
каквато те не заслужават,
Историята – туй е празник,
където всеки с официална дреха влиза,
а те във всекидневните
се чувстват най-добре.**

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 18 oct 2021

Илюстрации:

- Пловдив, изглед откъм Паметника Альоша.

- 1978. Надя, по-малката от двете ми дъщери.

___
* Из сб. "Сутрин рано" , изд. "Христо Г. Данов" (1983). 
** За този текст Катя Митова на трета страница на вестник "Литературен фронт" през април 1984 г. беше ме обвинила в един вид лицемерие и демонстрации срещу партийната линия на БКП. Години по-късно от живеещата в Чикаго Ина Караджова научавам, че същата Катя Митова (1949?) – вече като проф. д-р на философските науки, авторка на десетки монографии, статии, преводи г-жа Катя Митова, води курсове и лекции в Чикагския университет и е любим преподавател на студентите, но не бива да я питат за живота и делото й в родната България. Бел.м., tisss.