ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1031.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1031.)

  Животът е велик дар, който от глупост, алчност и надменност сами пропиляваме в преследване на илюзии. – Аноним (1947)

  22 noe. 2012

ПРИСЕДНАЛ КРАЙ ЖАРТА НА ЗАВЕТ

Приседнал край жарта на завет, 
премислям минали неща –
за пеперудени поляни 
и низ отколешни лета, 
за листа жълт, за скрежа бял 
в мъглив ноември отлетял, 
за мразовития ветрец, 
косите буйни разпилял. 

И мисля, край жарта приседнал, 
за бъдния бленуван час, 
когато пролет дойде нежна, 
но няма да я видя аз. 
Цял низ неща са ми до днес 
невидени, далеч от мен, 
та всяка пролет този лес 
нали различно е зелен! 

И пак си мисля край жарта 
за всеки мой добър познат 
и всеки, който подир мен 
ще радва този пъстър свят. 
И уж седя, подвил съм крак 
и в себе си се вслушвам аз 
за стъпки, що се връщат пак, 
за тих и дружелюбен глас. 

Разпалва вихърът жарта,

фучи в дълбокия комин –

изпаднал в лен и самота,

в нощта съзирам свода син

на бъдещите славни дни

и може би сега от мен

едва ли има по-щастлив,

загледан в бъдещия ден,

когато няма да съм жив.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 9 avg. 2022

Илюстрации:

- Фрагмент от "Давид" на Микеланджело (1475-1564).

- Залезът край Гребния канал в моя роден Пловдив.