Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

понеделник, 12 юни 2017 г.

Ars Poetica – ЗРЪНЦА ВРЕМЕ ОТ ЖИВОТА НИ

ЗРЪНЦА ВРЕМЕ 
ОТ ЖИВОТА НИ

Реших се най-сетне в прав текст да говоря,
че тъй мимолетно е всичко у нас,
внезапно обзема ни някаква страст,
и вълшебство озарява случайните хора.

Седях преди тръгване със семейство на двора,
бяхме аз и двама съпрузи с кафенце в ръка:
Добруджа, ниви зелени, утро и синева;
точно в осем две гургулици прелетяха отгоре.

Беше ми хубаво. Бе някак хем свежо, хем морно
и мене тогава защо ли обхвана ме страх,
че не ще вече никога седна сред тях –
сред мъжа и жената, с кафето на двора?

Във варненска някаква интернет-зала,
тъкмо изпратил два реда лично до теб,
си помислих, вероятно нещо не ми е наред,
щом желая наживо за миг да си ме видяла.

Разминават се людете и всеки неволно
нежен белег оставя под лявата гръд,
а дните броени са, и все тъй се топят:
ту в празнична врява, ту в грижи и болка.

Нищо от случилото се не ще се повтори,
неизличими след мене са следите ми там,
и щом на свой ред се сбогувам – тъй сам,
дано нещо от казаното да ти проговори.
Пловдив – европейска културна столица 2019

 
Plovdiv, edited 12 uni 2017