ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1537.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1537.)

  Лицемерието неизменно си пада по гръмките фрази, по тържествените проклятия и омраза. Инак човешките неща са лесно разбираеми и простички: обичай отечеството, обединявай, но не сей омраза. За разлика от алчните политици и лицемерите, нациите не се мразят. Всяват омраза манипулаторите, мекеретата на всяка продажна власт. – Аноним (1947)

   7 uli 2012 

БОБЧО-ФАСУЛЧО*

Днес си тих и добричък герой,
на тук добрия го смятат за луд –
не си раздавай играчките, мили мой,
удрят ли те, бягай по-далече оттук.

Бий се с копривата, с бодливия храст,
на буболечето обаче направи път –
най-нежното често дори е без глас,
най-хубавите неща все предстоят. 

Светът се променя, но и не съвсем,
днес сме тук, ала утре не знам.
Дъждът дано ти напомня за мен:
човек чрез раните си става голям.

Възрастните често са глупави, зли,
ала и тях е известно, че ги боли,
и те се объркват и правят от злост
световни проблеми по лесен въпрос.

Животът е простичък за всяко дете –
грешейки, то просто красиво расте
и се случва играчките си да дели
с други, които нямат играчки, уви! 

Бий барабанчето, празник е днес – 
слънце пак изгрява, въртят се дни: 
ще си заминем всички без вест,

не позволявай тъгата да те плени. 

Рам-пара, рам-пара, рам-пара-рам, 

все пак накрая тръгваш си сам, 

смей се, когато най-силно боли – 

ние с теб сме една кръв, нали!

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 12 mar. 2025

Илюстрации:
- Българин – това е човек с мисия и чест.
- На връщане от Бачковския манастир.**

–––

* За топчестото личице и доброто сърчице дечурлигата от детската градина го наричали на шега Бобчо-Фасулчо. Само за да ги зарадва, раздавал любимите си играчки на хлапенцата, които си нямали играчки,

** На връщане към Пловдив, преди единствения тунел по пътя от манастира се отбихме да се почерпим в препълнен с народ летен ресторант-градина край реката Чая. Снимката е оттам. Бел.м., tisss.