КАФЕНЕТО
НА ЯНА
На уличка глуха, в едно кафене
момиче кафе ми поднесе горчиво.
Кафето харесвам уж сладко, но не,
тя беше така лъчезарна и жива,
момиче кафе ми поднесе горчиво.
Кафето харесвам уж сладко, но не,
тя беше така лъчезарна и жива,
че щом ме погледна с тез нейни очи,
усетих, дъхът ми внезапно замира
и Ангелски хор оттогава звучи
три месеца в тъжната моя квартира...
Дал Бог кафенета за лев или
два
и улични разни кафе-автомати,
които ти пускат гореща вода,
кафе, даже захар съвсем по вкуса ти.
и улични разни кафе-автомати,
които ти пускат гореща вода,
кафе, даже захар съвсем по вкуса ти.
С цигара в ръка и с приятел на крак
ти щерките Евини зяпай на воля –
ти, млад непукист или стар глупак,
заел от Сократ ироничната роля
заел от Сократ ироничната роля
на местния ловък мъдрец-философ,
когато в утайката зорко занича
да види неземната твоя любов
в неясния профил на младо момиче.
А както бленуваш по чужди земи,
екзотика, острови, топли морета,
с очета те стрелка: „Ела ме вземи!” –
екзотика, острови, топли морета,
с очета те стрелка: „Ела ме вземи!” –
самата Любов, край теб
дето шета.
Plovdiv, 26 noe. 2012 – redact. 23 uli 2015
Plovdiv, 26 noe. 2012 – redact. 23 uli 2015