Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

сряда, 22 юли 2015 г.

Ars Poetica - КАФЕНЕТО НА ЯНА

КАФЕНЕТО 
НА ЯНА

На уличка глуха, в едно кафене
момиче кафе
ми поднесе горчиво.
Кафето харесвам уж сладко, но не,
тя беше т
ака лъчезарна и жива,

че щом ме
погледна с тез нейни очи,
усетих, дъхът ми внезапно замира

и Ангелски хор
оттогава звучи
три месеца в тъжната моя квартира...
 

 Дал Бог кафенета за лев или два
и улични разни кафе-автомати,
които ти пускат гореща вода,
кафе, даже захар съвсем по вкуса ти.

С цигара в ръка и с приятел на крак 

ти щерките Евини зяпай на воля  
ти, млад непукист или стар глупак,
заел от Сократ ироничната роля

на
местния ловък мъдрец-философ,
ко
гато в утайката зорко занича
да
види неземната твоя любов
в неясния профил на младо момиче. 

А както бленуваш по чужди земи,
екзотика, острови, топли морета,
с очета те стрелка: „Ела ме вземи!”
самата Любов, край теб дето шета. 


Plovdiv, 26 noe. 2012 – redact. 23 uli 2015

Ars Poetica – ЕВА ПОЗИРА

 - Възхищавам се от теб, но какво значение има това за теб?
Антоан дьо Сент Екзюпери (1900-1944), из "Малкият принц"


ЕВА ПОЗИРА

Като кошута в меката морава –
чудесна, гола, розова от свян,
мъжът те вижда винаги такава,
обхванат от копнежа на Адам.

С най-тънка четчица ще те извае,
като че винаги те е желал,
обзет от страст да се преструва важен
на мрамор, въпреки че сме от кал.

Пловдив – европейска столица на културата 2019 
Plovdiv, 12 sept. 2009 – edited 22 uli 2015