вторник, 20 август 2024 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1628.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1628.)

  Наковалня или чук?! Нито едното, нито другото: омразата капсулира. Искаш ли да узнаеш, да разбереш механизмите, които движат света ни, както и човека срещу теб, погледни към него с любов и състрадание, защото всички ние сме силно уязвими. – Аноним (1947)

   30 noe. 2013

ПОДОЗИРАХ МАМА КОЛКО МЕ ОБИЧА

Като облак градоносен гневна носи се из къщи,
чувам я – цял ден мърмори заядливо и се пали,
край разпалената печка аз тетрадките разгръщам,
докато навън се вихрят ледени сибирски хали.

Днес май нещо е болнава, че в завода не отиде,
ала все пак не остави мръсното пране непрано,
в кухничката ни бедняшка от коритото се вдига
пяна, сякаш виртуозно мама свири на пиано.

Уж тетрадките разгръщам и в учебника се ровя,
но урокът непонятен пак за мене си остава,
а не смея да я питам: ще ме скастри най-сурово,
по-суров от нея няма сякаш в цялата държава.

Къкри в тенджерата гозба, мирисът е тъй уханен!
Девет стъпала надолу, тук живеем си прилично
и не зная на земята нищо от това по-странно,
че от майка си по този начин чувствам се обичан.

Пловдив – европейска културна столица

Plovdiv, edited on 21 avg. 2024

Илюстрации:
- Майка ми в пазарджишката девическа гимназия*.
- Опакото хлапе, което й създаваше главоболия**.
–––
* До болезненост развито чувство за справедливост съм откривал у нея, но как ни веднъж не ме защити! Близки хора години след смъртта й ми говореха: "Надка, Жоре, град градеше за теб! Готова и калта под ноктите си да изчегърта заради теб, като орлица да те защити". 
** На почивка в Чепино (Велинград), спомен от ез. Клептуза, когато сестра ми бе едва  на няколко месеца бебче. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)      Всичко, което съм като характер, дължа на стипчивата майчина обич. Как веднъж не ме е похвалила ...