ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1551.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1551.) 

  Как празен и студен си ти, мой Пловдив, без нечия изпепеляваща любов! – Аноним (1947)

     26 noe. 2006               

КИШАВО ВРЕМЕ*

Пак е петък и пак е дъждовно,

и поемам към къщи пак сам,

а край мене лети като спомен

силуетът ти, едва очертан.

Петък вечер, събота, неделя –
виртуален и съвсем не поет,

мъж без обич току на предела

на перона в дванайсет без пет.

И прехвърлям наум пак жените,
от които обичан съм бил,

и една по една ги разпитвам

колко мъка съм им причинил.

И това си е моето наказание –

да се връщам сам у дома,

да разтварям зараснали рани

и да знам, че и ти си сама,

че едва ли сам нещо ще сторя

в този петъчен вечерен дъжд

посред улици, къщи и хора –

просто влюбен, отчаян и мъж.

Тъй, подгизнал от спомени стари,

поне три дни ще си мисля напук

как седиш зад стъклото, навярно

подпряла брадичка с юмрук.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 7 apr. 2024

Илюстрации:

- Споменът е тъга, особено когато не си влюбен.

- Площадчето зад Джумая джамия сред Пловдив.

–––

* Послужи ми за текста по-горе ситуация, описана в новелата "Ася", когато се сбогувах със София, и като заклет пловдивчанин, вече не ме сдържаше да си тръгна от студентските ми авантюри и приключения на провинциалист и съм си мечтател, дето се вика: "да се потопя до вежди в действителния живот на обикновен българин, син на обикновени хора".

  Месец преди да си тръгна от София, преживях краткотрайно увлечение по нехайна щура хубавелка от Пазарджик. По цял ден сладко си се излежаваше в неоправената си квартира, между другото, четеше за изпит по физика, сервираше ми кафенце или пържени картофки. Съквартирантката й на тази Славка от Пазарджик бе грозновата, но мила и интелигентна, искрено ми съчувстваше, че наближава часът, когато ще си кажа сбогом с омръзналата ми до смърт София. Добричка бе Елен, боготвореше фотографа Иво Хаджимишев (1950)** и се опитваше пред мен да се прави на аристократка. Веднъж в неоправената им квартирка на третия етаж над спирката на автобус № 26 закъм жк "Слатински редут" нахълта шумна компания – две пияни момичета и четирима яко възбудени мъжкари. Двамина от идиотите хлътнаха в съседната стая с едното момиче, което беше повече от пияно и самичко все се кикотеше и се заливаше от смях; после и третият се присъедини към онези тримата, мушна се в онази стая, откъдето долитаха все по-сочни целувки, пръхтене от борба в разбрицания огромен креват,плюс задъхани възклицания; докато четвъртият идиот важен кръстоса крак върху крак и върху покрития с протрита жълтеникава булана фотьойл демонстрираше пред мен и трите дами как се обрязва пурата в единия й край с никелирана фирмена машинка и как после се овлажнява с език, прокаран нежно отдолу, как се пали, като димът се всмуква едва-едва, а не като цигара: "Защото – добави, – ако смукнеш от пурата като от цигара, все едно си засмукал наведнъж всичкия пушек от комина на софийски ТЕЦ".

  В навъсен и прихлупен дъждовен ден, зъзнещ и мокър до кости, се простих със също като мен зъзнещо и мокро до кости мило същество със залепнали по бузите дълги влажни коси; нищо не се бе случило помежду ни, нямахме какво повече да си кажем, накъсо – зодиите ни не си схождаха. Измъкваме се от другия край на подлеза, откъм езерото Ариана зад Орлов мост, помахахме си отдалече, от двата края на булеварда, спускащ се към Университета:

   – Чао, мили!
   – Чао, скъпа… – И така си оставаме, ето вече над половин век, след като то се е случило.

** Иво Хаджимишев – столичен фотограф-художник от заможно семейство. Неговият дядо е бил пълномощен министър в пет европейски държави. Баща му Михаил Хаджимишев бил оперен режисьор, майка му Ани – сценограф... Възпитанието и средата са важни, изразяват се нахакано кореняци софиянци! Вж. https://bnt.bg/bg/a/svetlina-ot-senki-prez-obektiva-na-ivo-khadzhimishev, пък си мисля: Всеки си се ражда с характера си и със заложени генетично от предци в двата рода качества, колкото и да не ни се иска това. Бел.м., tisss.