ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (888.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (888.)

  По-високо билото, майстори! Иде женихът –/ Арес същински – вижте, стърчи над всички мъже... – Сафо, "Епиталама" (630... 612-570 г. пр.н.е.)* 

 

  03 dec. 1976

ПО ТРАВЕРСИТЕ

В памет на чичо ми Насо**

И както си вървя към къщи,
подскачайки от крак на крак, и леко
отмествам между релсите тревата
да гледа по на юг, а не на север...
И както ходя все по-сръчно
по тая черна, грапава, плешива,
олющена, изкаляна Земя...
И виждам, моят чичо се завръща.

Нарамил две торби, чувал и чанта,
пресякъл много пътища потайни,
изкачвал триста склонове опасни
и множество ужасни върхове,
на гола пръст умирал до насита,
от всякакви реки вода отпивал,
на всякакви случайности приятел
и смъртен враг на своите врагове...
той иде
и петите му отпяват,
така че двете стари гуменетки
и възелът на сухата му шия
ми казват: 

– Хей!
Каквото и да става,
не виждаш по-красив,
по-горд от него
и по-достоен в целия ви род!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

  

Plovdiv, edited on 11 fev. 2022

___
* Сафо, "Епиталама" (сватбена песен), фрагмент 100. Майсторите зидари градят покрива, а призивът е към тях: женихът е твърде висок, за да влезе в дом с нисък покрив. Метафора за полета на въображението, когато младото момиче очаква своя любим. Вж. https://bg.celeb-true.com/sappho-lyric-poet-from-island-lesbos-lived-archaic-greece-check

** Атанас Г. Бояджиев (1912-1975) – третият измежду петимата братя Бояджиеви, издъхнал в клиника за луди, където принудително бил пратен от МВР някъде си в Югоизточна България. Текстът бе публикуван през 1979 г. в пловдивския партиен всекидневник "Отечествен глас" – трибуна на ОК и ГК на БКП; едва ли редакторът – поетът Александър Бандеров (1933-2007), завеждащ по онова време литературния отдел, би могъл да предположи, че посвещението е към тъмен балкански субект, въдворен за вицове срещу властта отначало в концлагер, а по-късно в психиатрична клиника. Сбирал народа около себе си Насо Гащара да му посвири на китара и да му разправя лакърдии в барачка, където живеел сам на височинка над корпусите на клиниката. Синът му Георги (1943), научи за смъртта три години по-късно. За десет години по-големия си брат баща ми Дърводелецът казваше: "Преди Девети го млатеха в полицията, след Девети – в милицията". Когато съм се родил, в онези следвоенни купонни времена чичо ми Насо открива на мое име влог в местната банка, Стихотворението е заключителен текст в сб. "Сутрин рано", изд. "Христо Г. Данов" – Пловдив, 1983 г., в тираж 1100 екз. Бел.м., tisss.