Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

понеделник, 10 октомври 2016 г.

Ars Poetica – БЕСОВЕ

БЕСОВЕ

Кажи, защо си толкова проклета,
зла, опърничава, ужасно гневна!
Нима не разпозна, че туй, което
към тебе ме привързва с дъх на роза,
с каишка от блестящо чер брокат,
изпъстрен с нишчици от чисто злато,
и нощем кара ме да те сънувам –
как бродя с пръсти плах по твоето тяло,
по твоите коси, тъй разпилени
върху възглавницата ми, та и не мога
да си поема дъх, да не усещам
дори насън как жажда ме изгаря,
макар да плувам в океан от страсти,
посети от разпътните жени…

Че туй, което и не заслужавам –
гнева ти, думичките ти противни,
предметите, захвърлени по мене:
строшени чаши, мръсните чинии
и тенджери с поломени капаци,
и твоите разкошни девет фусти,
сандалите ти с токове високи,
и деветте атлазени корсета,
червилото, грима, ужасните ти шноли,
че с куп мъже отново пак флиртуваш,
приемам като Божи дар, преглъщам
подобно грешник нафората в черква,
и силно унизен, съм тъй щастлив,
тъй весел, празничен и пак шептя,
възторжено шептя: Здравей, Живот!


Кажи, защо си толкова проклета,
зла, опърничава, ужасно гневна!
Нима не разпозна, че туй, което
към тебе ме привързва, е Любов?

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, edited 10 oct. 2016