ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1621.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1621.)

 Светът е сцена и всички ние сме актьори – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе разни роли... – Уилям Шекспир (1564-1616) 

   22 uli 1975 

СЕНОКОС

В полето, посред жегата на сухата трева 

полекичка вървяхме и нямаше слова, 

косите ти напомняха за юлски сенокос 

представих си тогава животът как е прост

 и мислех си естествено за простите неща – 

за утрото през лятото, за нас и любовта... 

Обгърнал с поглед милия обикновен живот, 

не виждам друг по-ярък миг от онзи миг любов, 

Не се завръща нищо тук, но пак оставам там, 

замаян от прегръдките, озадачен и ням, 

целуваш ме внезапно и лягаме тогаз 

самички на поляната, поникнала за нас.

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 11 avg. 2024