Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

понеделник, 2 декември 2019 г.

ПОСВЕЩЕНИЕ НА НЕИЗВЕСТНИЯ ПОЕТ

ПОСВЕЩЕНИЕ НА НЕИЗВЕСТНИЯ ПОЕТ

Той беше поет, съвсем неизвестен поет,
ала нощем кашляше лошо;
зад панела разбирах, съвсем не е в ред;
знаех само, казва се Тошо.

С пенсия мъничка, скромно чакаше ред
за кофичка кисело мляко
и случайно веднъж в този супермаркет
видях го закъсал яко.

Не му достигаха някакви там дребни пари,
та услужих му с жълти стотинки
да си купи тарелка само с две баклави
и за внучето вафла с картинки.

Отмина си лятото, изниза се есента,
ето че зимата зла се задава;
паля си огънче от сухи дръвца,
че с бедняка ларж се показах тогава.

Къде ли студува не е мой проблем,
нали всеки си има нейде роднини;
което зависело точно от мен:
пуснах го в супера пред мен да мине.

Всички сме братя и все чакаме ред
на опашка за нещо бедняшко;
а внезапно усещам крила на поет,
преизпълнен с гордост хлапашка.

Тази сутрин отново се буди светът,
моят грешен свят със старата врява,
и каквото тук виждам, все е наред,
само беднякът любов заслужава.

Поети известни дал Господ Бог
и всеки стреми се към почести, слава,
и каквото тук виждам, все е наред,
само беднякът любов заслужава.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 25 okt. 2012 – edited by 2 dec. 2019