От пет сутринта се понесе воят на мюезина – мюсюлманския певец, който стихове чете от Корана над притихналото най-многолюдно в Европа циганско гето, затънало в кал, боклук и смрад Столипиново. Преди този вой ечеше тържествуващо и над нашия български квартал; след взривения препълнен с народ влак в Мадрид обаче и новите подвизи на ислямистите в Испания и по света след 11 март – 202 ранени и убити само в Испания, този глас на арабски език ми звучи като мушица покрай прозореца, едва го долавям. Но звучи, настоява, че тази религия нахлува и сред нашите местни цигани с всичките претенции за нравственост и величие в сферата на духовността, може би от най-смущаващите предизвикателства, завещано ни от векове: разкодиране на Исляма като философия предстои да извършим най-после. Ислямските-фанатици с избиване на абсолютно невинни хора сякаш настояват и те за това. В сръбската област Косово преди седмица от албанци мюсюлмани за два-три дни разрушили и изпепелили над петдесет черкви и православни манастири. Не знам как се преценява това от гледна точка на високата нравственост и философия на ислямската религиозна идея, не съм сигурен, че всички тези подвизи звучат човеколюбиво като послания от Небесния им повелител, които се просмукват до нас чрез тези издевателства. За мен – независимо каква религия изповядват, извършителите на вандалщините са преди всичко човеци, и мен ми е особено важно именно като братя по разум да разбера, да проумея идеята им зад техните постъпки.
Война на цивилизации – Средновековието срещу модерния свят, Свещеният Коран, заимстван от Стария завет срещу Христовите послания... или Марксизмът с неговите три отрочета Болшевизма, Фашизма и Националсоциализма, демек, Комунизмът като агресия срещу личността, украсена с дантелите на човеколюбието. Политбюро на ЦК на БКП – да не забравяме, наподобяваше дванайсетте апостоли на Иисус. Дванайсет бяха членовете във висшия орган на властта в комунистическата държава България.
Оказва се, за Новия завет на Библията не сме още дозрели, та да усетим духовното великолепие на човеколюбието, изведено до висини във философската сфера. Чета във в. "Стандарт" завчера при моя приятел мюсюлманина Маруф: осемдесетгодишен българин се самоизпепелил в град Калугерово, за да не живее в унижение с мизерни подаяния от онези пари, които държавата цял живот му е прибирала. Като отида там, ще се поинтересувам по-подробно. В човешки наредения ни греховен свят най-добре би се справил с разбойници онзи, дето сам някога е бил разбойник. Всички останали, независимо от благите ни намерения, бихме гледали на проблема като външни лица. Блудният син е по-мил за баща си в онзи миг, защото синът е придобил жизнен опит (отрицателен), какъвто жизнен опит послушният брат няма как притежава и няма как да придобие със своя стил на живот.
Опитът е информация за неприятностите в живота, която обезличава необиграните, необгорените от пламъците на Ада идеалисти. Злото е величина, с която не може да се съобразява и да воюва онзи, който не го познава отвътре – и то откъм отсрещната страна на пропастта. Разкаялият се в себе си е изключително ценен съмишленик за разкодиране на тази философия и манталитет. Зле съдим, ако – съдейки, унижаваме достойнството на този човек. Борбата е всъщност не срещу, а за неговата душа.
Развенчаването на Марксизма като философия, изясняването на античовешката му идеалистическа природа е по-трудно от проумяване на Ислямския фундаментализъм, като версия на Стария завет и Юдеизма. Посланията на Стария завет са подложени на ерозия още с появата на Христос, ала в Марксизма продължава да се кълне половин Европа с нейните социалдемократически правителства. Християн-социализъм звучи така противоестествено както социалистически реализъм. Ами нали точно реализъм липсва на предвзетата демагогия за идеално устроеното общество, където всички са Свободни, Братя и Равни. Интелигентност сред нас липсва точно при интелигенцията, у тези любезни, мили и самовлюбени образи на суетата и възгордяването. Та нашата интелигенция гледа към множеството обикновени хора с умиление и сантиментална муцунка. Разкошният ни фолклор обаче е дело на анонимни творци. Би било човешко и този велик Аноним да си пада по слава и титли, да откровеничи: "Аз пиша за пари".
Опит за систематизация на личности, които мен живо ме интересуват, за да проумея съвременния тип интелектуалец:
1. Петър Дънов (1864-1944).
2. Ген. Никола Жеков (1864-1948) – главнокомандващ Българската армия в Първата световна война.
3. Бенито Мусолини (1883-1945).
4. Адолф Хитлер ((1889-1945).
5. Херман Гьоринг (1893-1946).
6. Йоаким фон Рибентроп (1893-1946).
7. Акад. Михаил Арнаудов (1893-1992).
8. Йозеф Паул Гьобелс (1897-1945).
9. Рудолф Хес (1894-1987).
10. Хайнрих Химлер (1900-1945).
11. Александър Цанков (1879-1959).
12. Вячеслав Молотов (1890-1986).
13. Сталин (1879-1953).
14. Карол ІІ (1893-1953), крал на Румъния от 1930 г. нататък. В двореца край Балчик е погребано сърцето на румънската Регина (кралица) Мария. Южна Добруджа е върната на България съгласно Крайовската спогодба от 7.ІХ.1940 г.
15. Франклин Делано Рузвелт (1882-1945).
Според Букурещкия договор от 1913 г. България получава излаз на Егейско море.
16. Иван Багрянов (1891-1945); бил е адютант на Фердинанд и на Цар Борис ІІІ.
17. Фридрих Вилхелм Канарис (1887-1945), шеф на Абвера (Военното разузнаване).
18. Княз Кирил (1895-1945).
19. Атанас Буров (1875-1954).
20. Андрей Януариевич Вишински (1883-1954).
21. Княгиня Евдокия, сестра на Борис ІІІ, (1898-1985).
22. Царица Йоанна, съпруга на Борис ІІІ, (1907-2000).
23. Вилхелм Кайтел (1882-1946).
24. Стефан Стамболов (1854-1895).
25. Ген. Данаил Николаев (1852-1942), "патриарх на Българската войска", кръстникът на Симеон ІІ.
26. Фридрих фон Паулус (1890-1957).
27. Ервин Ромел (1891-1944).
28. Шарл дьо Гол (1890-1970).
29. Никола Петков (1891-1947).
30. Княгиня Надежда, сестра на Борис ІІІ (1899-1956).
31. Проф. Александър Балабанов (1879-1955).
32. Йосип Броз Тито (1892-1979).
33. Георги Ликин (1892-1942); партизанско име в отряд "Антон Иванов" Дед; агент на СССР от групата на т.нар. подводничари, с подводница докарани до Българския бряг.
35. Димитър Савов (1887-1951), финансов министър в правителството на Багрянов, индустриалец, пряко свързан с доставките на оръжие за Българската армия, баща на одиозния с лицемерието си Стефан Савов (1924-2000).
Защо ми е нужно да знам кое-що от биографиите на тези личности ли! Ами у всеки от тях откривам парче от пъзела, който представя общ портрет на моя съвременник. Това са малка част от духовните отци на съвременна Европа, колкото и мнозина от тях да са противни за нормален гражданин на обединена днес в цивилизационния си модел християнска Европа.
27.03.2004.
Посветих съботата на Дневника на Богдан Филов (1883-1945), който от осем месеца, от август 2003 г. чета на порции. Остават ми към 80 от общо 760-те страници. Изводът, който си вадя дотук: Втората световна война (80 000 000 убити) е крахът на Западната надменност откъм Франция, Великобритания, впоследствие и САЩ. Като резултат от открай време типичния за Западния стил дипломация в отношението към Изтока като към склад с кюмюр и спукани грънци в занемарения заден двор на Велика Европа:
1. Съветската дипломация се възползва от глупостта на Западната дипломация, за да наложи над Европа влияние, каквото онези кратуни на Запад преди войната не са и предполагали.
2. Укрепват и заемат ключова позиция Хитлер и нацизмът, като идеология, едва ли не религия на онеправдана след Първата световна война Германия на обикновения немец.
3. България е най-ощетена в националното си достойнство и чест на християнския континент. Политиците ни до 9.ІХ.1944 г. и Борис ІІІ не могат да носят изключителната вина, че болшевизмът смачка нашите блянове за обединение на Българските земи в една уредена държава. Загубили сме много, но и Западната надменност и лицемерие бяха бити по всички линии до 1990 г., а и още не се знае докога. Защото Марксизмът е жизнен е продължава да работи срещу човечеството. Факт е, Западът не прави опити да го криминализира, както стори това с фашизма и нацизма.
11.04.2004.
Навръх Разпети петък, към полунощ приключих с набора на ръкописа "Ламски". По-рано да съм приключил, но сестра ми ми беше на гости, та ми губи времето до седем надвечер. Тази сутрин дооправих последния епизод, който е най-готин, според мен, и заради който като че е писана цялата книга през тези десет години от 1994 г. досега. И пак си казвам: може и да се заблуждавам, но имам усещането, че невидим свят кръжи над мен и постила пътека пред нозете ми, докато се занимавам с ръкописа. Мисля, че не съм суетен, ни фаталист, но много хубаво не е на хубаво, та очаквам неприятности тепърва да се появят. И тогава ще съм вече по-спокоен, защото такъв е животът – до светличкото мракът е най-черен: черен като влажна маслена сажда в ауспуха на стар разнебитен дизелов двигател.
Подреждам за бъдещето на книгата, всичко свое май че дотук пренебрегнах, понеже "Ламски" ме е обсебил и предстои да скъсам най-сетне пъпната връв и "историйките" да тръгнат между нашите българи като проповедници на Доброто в назлобелия свят. Последните четири денонощия едва четири-пет часа ми се събираха да си отспивам. В един или два, в два и половина след полунощ си лягах, а в шест вече пак залепвах за компютъра... Беше! Остана да запиша на компакт-диск книгата и точка. Поне месец ще си почивам, преди нов набор да захвана – може би стихотворенията от сборника "Порто Фино", който от четири години е готов, даже и като макет, и с илюстрациите е изработен едно към едно и вече иде неговият час. А може онази огромна книга, която започва с частта "Младите хищници", да започна да набирам. Кое ли ще е по-напред!
Навън Пролетта току прохожда. Липата зад балкончето, гледам, едва-едва развива листенца, облича се постепенно в резеда. Гургулици чувам, любовно гугукат. И ми е хубаво, и ми е подредено вътре в мен. И вече не се чувствам сам, макар че съм сам. Възкресих дядо ми Борис Дявола в най-последния епизод от книгата "Историйките на ученика Ламски" и все едно Борис Дявола седи на масата срещу мен и ми се усмихва примижал, силует в пушека на неговите евтини люти цигари "Тютюнопроизводител", по 8 стотинки пакетчето, а купуваше късно през ноември всяка година по три мрежи, издути като корем на бременна жена в осмия месец, пълни с никотиновата отрова.
.jpg)
.jpg)
