Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

понеделник, 18 декември 2017 г.

Ars Poetica – КРАЙ РУЧЕЯ ПЕНЛИВ...

Край ручея разпенен от жажда ще загина,
разпален като жар съм, а леденея в мраз,
отечеството свидно за мен е зла чужбина –
уви, тук сиромах съм, но богаташ по нрав.*

КРАЙ РУЧЕЯ ПЕНЛИВ...

Край ручея пенлив от жажда пак умирам,
отвътре ме гори, но всъщност зъзна в мраз,
орел в ръка държа – врабец в небето диря,
ценя това, което не струва грош за вас.

На тариката вярвам, щом пробва да ме лъже,
на горделивец нагъл присмивам се в очи,
когато съм призван, седя отзад най-тъжен,
а щом не я харесвам, мен триж по ме боли.

Задавя ли ме плач, шегувам се тогава,
с която се заяждам, любимка ми е тя,
прославата за мен е наръч суха плява,
а знам, че всичко мое е плод на суета.

Изгубя ли покой, оправям се щастливо,
застигне ли ме Зло, се будя възроден,
край пътя поприседнал, не знам къде отивам,
капризен съм, а няма по-примирен от мен.

Комуто се надсмивам, владее ми сърцето,
 разочарован лошо – узнавам любовта,
щом хвалят ме, тогава не струват стиховете,
че най-добре се люби невярната жена.

Не искам да съм прав, щастлив по изкушава,
каръкът ме преследва, дори кога съм прав,
родина ми е всъщност идиотската държава,
в която сиромах съм, но богаташ по нрав.


Пловдив – европейска културна столица 2019
 
Plovdiv, 6 maj 2013 – edited 18 dec. 2017
–––
* Франсоа Вийон (1431-1463), превод – 6 май 2013, бел.м., tisss.