ЖИВОТЪТ НИ РАЖДА С КРИЛЕ

ЖИВОТЪТ НИ

РАЖДА С КРИЛЕ
         

По телевизията снощи един пуйет

два часа се пудреше върху темата "Поезия"

и усърдно чепкаше дреб.

И друга една гарга, уж го критикуваше,

пък очевидно толкова се вълнуваше,

че може да се поотърка о своя кумир,

та безспир

четкаше пуйета колко е неповторимо велик,

как глъбинно умее да разкодира естеството

на тайнството, което зовем Живота.

Наддавах ухо и съзерцавах децата,

които се гонеха, квичейки пред блока

долу, сред калта и тъмнината.

Милите, те не знаеха що е изкуство,

поезия какво е

и философски чюфства.

Те просто живееха – падаха, ставаха,

и пак падаха, и пак ставаха

с драскотини и рани,

с подутини, синини,

понякога изподрани,

с избити зъби,

понякога нахапани

дълбоко, до кръв,

от което ужасно боли и сърби...

Докато онези тук двамата,

 водещата госпожа, т.е. дамата

и онзи велик именит стихоплетец

в това предаване тъпо,

явно не разбираха до каква степен е скъпа

за всяко честно и храбро хлапашко сърце

илюзията, че животът ни ражда с криле.

И значи, най-високото поетичeско изкуство

е именно това възторжено крилато чувство.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа 

Plovdiv, edited by 8 sep. 2020