вторник, 21 май 2019 г.

РОКЛЯ ОТ КОПРИНА

 РОКЛЯ ОТ КОПРИНА

На една жена умираше мъжът й,
с две думи казано, душа береше,
а тя бе млада, тя цъфтеше
и при шивача беше ходила два пъти,
за да й вземе мерките,
да й приготви
една хем траурна 
и хем прилична рокля.

Ах, как не понасям запуснати жени,
но този случай си е показателен
и Боже мой, направо назидателен
за драмата на онзи господин,
който – лежейки в брачното си ложе,
навярно си е въобразявал, че умре ли,
съпругата до него ще положи
живота си сред китки и дантели.

За трети път тя при шивача тича
и на шивача позволява
сам
да
я
съблича,
за да й вземе мерките по-точно,
естествено съвсем непорочно.
И там, в ателието 
останали самички
сред купчината блузки,
костюмчета, полички,
пред старото олющено печално огледало,
като видя шивачът това изящно тяло,
обърка всички мерки и своите грижи сиви,
иглите и конците, шаблончетата криви
и спусна се,
извади
от дъното на скрина
една такава рокля –
червена,
от коприна,
чак до петите дълга,
с дълбоко деколте...

И седем денонощия мериха я те!

Пловдив – културна столица, Европа 2019 

Plovdiv, 5 avg.2008 – edited by 21 maj 2019 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...