ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (568.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (568.)

 Нека се развие булото като цвят бадемов!/ И ложето да блесне сякаш е от мрамор/ в тоя миг на момичето в душата./ О, хладна тъкан на чаршафи/! О, сняг през Април!*

  30 apr. 2007 

НЕОПИТНА ЛЮБОВНИЦА

Тъй много е което от мен е отлетяло,
но спомням си момето с игривото му тяло,

с усмивката свенлива, с въздишките стаени
как с длани зле прикрива гърдите си от мене.

Едва я разсъблякох, и тя не ми помогна,
и после се разплака, и дожаля ми много,

и казах й ядосан да си върви самичка:
любов нима ще прося, когато ме обичаш!

И легна тя тогава в зелената морава,
и цяла нощ я любих, и беше тя такава

податлива и мека, и странно мълчалива,
като една пътека в дълбока орна нива,

и не един и двама след скритата й драма 

по нея ще минават, а мене ще ме няма.  

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 30 apr. 2021 

___

* Из "Съзнанието на жената" от Ангелос Сикелианос (1884-1951), гръцки поет, роден на остров Левкада. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (567.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (567.)

  Броят преодолени загуби и поражения определя що за мъж си, докато младата жена придобива царственост само в присъствието на истински мъж. – Аноним (1947)

  14 jan. 2008 

НЕПОЗНАТА

Косите ти без златен гребен
под шапката широкопола,
косите ти без златна фиба,
увити хлабаво на кок...
Към тях ръката ще посегне,
за миг – към устните ти голи,
и плъзгайки се по гърдите,
ще спре на твоя ханш висок. 

Ще те погледна, ще отмина
и повече не ще ме срещнеш,
на спомена реката светла
случайното ще позлати –
но в някоя случайна книга
героят, влюбен безутешно
във героинята случайна,
ще бъде с моите черти.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 29 apr. 2021