сряда, 16 юни 2021 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (628.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (628.)

  Ще научиш твърде много, изследваш ли незначителното в дълбочина. – Одисеас Елитис (1911-1996)

  07 maj 1981 

ГИБЕЛТА НА ПОДВОДНИЦАТА


И свърши кислородът.
На дъното лежа.
Изгубих ход и връзка,
оплете ме лъжа.
Гори акумулаторът.
Стотонен пласт – над мен.
Торпедата ръждясват.
Пулсирам в тежък крен.

Наоколо – мълчание,
у мене – теч и хлад.
Не трябва да остана.
Животът – просто ад!
Коварно перископът
стърчи във моя чест.
Девето денонощие
от своите – ни вест.

В скалите – сам, приклещен,
задавен в кръв и пот.
Кръжи отгоре бесен
вражеският флот.
На дъното... На дъното...
На дъното лежа.
Сега от мен зависи
дали ще издържа.
*


Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа 

Plovdiv, edited on 16 uni 2021
–––
* От сб. "Сутрин рано", изд. "Христо Г. Данов", Пловдив, през 1984 г. Текстът има биографичен мотив: писан е след като ме уволниха от младежкия вестник "Комсомолска искра" заради критична статия от май 1981 г. и вестниците разпространиха вестта за гибелта на съветската подводница "Курск" на дъното на Балтийско море, доколкото си спомням. Бил съм в положението на тази съветска подводница в чужди териториални води, обкръжен от хора, които дотогава ми бяха уж приятели и колеги по перо, но следяха отстрани какво се случва с мен, без някой да направи дори плах опит да ме защити. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)      Всичко, което съм като характер, дължа на стипчивата майчина обич. Как веднъж не ме е похвалила ...