ДЖЕНИ

ДЖЕНИ

Тича през полето Джени, цяла вир-вода,
и ръжта е до колени, и вали дъждът.

Но дали ще я дочака онзи мъж любим,
над полето пада мракът, над селцето дим

и премръзналата врана, кацнала на храст,
насред пътя й застана и с човешки глас

дрезгаво изграчи, значи, стресна я дори:
 – Мила Джени, ах, глупаче! Я, за миг поспри.

Твоят мил целува друга. В тази киша с дъжд
 трябва да си много луда, да търчиш по мъж –

мъж, за чийто ласки нежни сума ти жени
 падат в тънките си мрежи влюбени, сами".

Чу я Джени; запъхтяна, даже и не спря
 и онази черна врана се стопи в дъжда,

а селцето, към което Джени продължи,
я очаква там проклето и с торба лъжи.

Истината се узнава в някой кишав ден –
 че е Любовта такава, ако питат мен.

Пловдив, 9 avg. 2008 – edited by 14 noe. 2019

Plovdiv, edited by 14 noe. 2019 

 ___

 * Реплика към стихотворението на Робърт Бърнс (1759-1796) "Ако някой срещне някого в цъфналата ръж..." Бел.м., tisss.

БАЛАДА ЗА ДЕБЕЛАТА МАРГО

БАЛАДА ЗА 

ДЕБЕЛАТА МАРГО

Франсоа Вийон (1431-1463)

Щом верен съм й аз, нима
ще кажете, че нямам ум
да любя провалената жена, 
поела по престъпен друм.
Клиенти влязат ли, без шум
търча прилежен, с вещина
поднасям сирене, вина,
платят ли, "Ах, елате пак!" –
смирен, подгъвам колена 
в бардака ни, на вас добре познат.

Позеленяла, ми крещи от яд,
ако случайно легне без пари,
тогава да си с нас е просто ад – 
колана, шала, роклята дори
прибирам и мърморя: "Разбери,
ще взема всички дрипи да продам".
А тя изсъсква: "Антихрист!" Без срам, 
кълне дори Исус, и лепвам й печат
върху устата, както аз си знам,
в бардака ни, на вас добре познат.

И тя смирява се с една пръдня,
като отровна жаба пръсва смрад,
побутва ме, но вече без сръдня, 
нарича ме: "Любовнико мой млад".
Пияни, лягаме си, глад не глад...
Бидейки бременна, на сутринта
връз мен се тръшва, и от тежестта,
усещам, вие ми се свят,
изобщо, здравето ми взима тя
в бардака ни, на вас добре познат.

Вали и вей, поне съм подслонен –
че прост съм бил, и тя е като мен,
от мен не виждам по-задоволен.
За нея съм дори на вкус и цвят
удобен като гъз към гол корем.
Не щем ний ред, нито живот почтен
в бардака ни, на вас добре познат.

Авторизиран превод: tisss

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

 Plovdiv, edited by 14 noe. 2019