Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

сряда, 19 октомври 2016 г.

Ars Poetica – ЛЮБИТЕЛИ НА ПРИРОДАТА

ЛЮБИТЕЛИ НА ПРИРОДАТА
На Дорис 

Който някога е засаждал дръвче,
поне би трябвало да знае, че
с дръвчето не бива да се спори,
а само гальовно да му се говори.
Понеже то е толкова крехко,
че въобще и изобщо не бива
да му се пречи да се развива.
И понеже са твърде опасни
за него всички мисли нещастни,
с които човекът е тъй зареден
като автомат калашников
от първия си ден,
когато се е усетил засегнат,
обиден,
злочест,
изоставен...
А дръвчето къде да отиде,
какво да направи,
нали!

И да не мислите, че не го боли?

Боли го, разбира се, и още как,
щом слънце го пърли от зори до мрак,
щом вятър свиреп клоните му превива
или мраз зъби хищно в снагата му впива.
Боли го и когато някое мило детенце
отскубне от него дори и листенце
или сантиментална ведра душица
издълбае в кората му летяща птица
и на себе си и любимата малките имена
под сърце, пронизано от летяща стрела.

Който някога е засаждал дръвче,
навярно би трябвало да е наясно, че
всичко, което е днес на Земята,
се крепи върху тревите и дървесата
и във величието на този зелен океан
човекът е приютен, приласкан.

А подир време, когато онези двамата
престанат да идват, за ръцете си хванати,
и изобщо когато ги няма никакви вече
и животът ги разпилее далече-далече
един от друг
и помежду им свие арктически студ,
тогава дръвчето се вижда застанало
пред издълбания от безразличието им ров
понесло върху себе си раните
на една отлетяла любов.

Пловдив  европейска столица на културата за 2019 година

 
Plovdiv, 16 oct. 1999 – edited 18/19 oct. 2016