Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

вторник, 30 май 2017 г.

Ars Poetica – ЛЯТО

ЛЯТО


В гората, под дърветата. в зелената трева
вървяхме и говорехме без никакви слова.

Косите ти разказваха за юлски сенокос
 и аз наивно мислех си животът как е прост.

И мислех си естествено за истински неща:
за утрото, за лятото, за теб, за любовта.

Обгърнал с поглед моя мил и яростен живот,
не виждам друг, по-хубав миг от онзи миг любов.

Уж нищо се не връща тук. Затуй отивам там,
люлее ме прегръдката на плахия ти свян.

Аз спирам неочаквано и сядаме тогаз
щастливи сред поляната, поникнала за нас...

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 22 uli 1973 – not edited 30 maj 2017

Ars Poetica – КОГАТО ЗАСПЯ

КОГАТО ЗАСПЯ


У всеки голям
истински мъж
живее малко момченце.

Обидят ли ме,
момченцето вдига революция.

Когато съм в добро настроение,
момченцето пляска с ръчички.

Уморен ли съм,
момченцето лежи болно.

А когато заспя,
то излиза от мен,
разхожда се по улиците, 
сваля звезди от небето
и ги почиства
с крайчеца 
на ръкава ми.*

Пловдив – европейска културна столица 2019

 
Plovdiv, 30 maj 1966 – not edited 30 maj 2017

____
* 1966 г., когато бях в казармата.