Старицата, що кашля кърви, във зъби стиснала душа – и тя си спомня своя първи любовник, с който спа в ръжта. А после се явиха втори, трети. Забравата ги сполетя, че първият най-ярко свети под звездното небе в нощта.*
27 dec. 2012
ПРИСЕДНАЛ КРАЙ ЖАРТА НА ЗАВЕТ
премислям минали неща
за пеперудени поляни
и низ отколешни лета –
за листа жълт, за скрежа бял
в мъглив декември отлетял,
за мразовития ветрец,
косите буйни разпилял.
И мисля, край
жарта приседнал,
за бъдния бленуван
час,
когато пролет дойде нежна,
как няма да я видя аз.
Цял низ
неща са ми до днес
невидени, далеч от мен,
та всяка пролет този
лес
нали различно е зелен!
И пак си мисля
край жарта
за всеки мой добър
познат
и всеки, който
подир мен
ще радва
този грешен
свят.
И уж седя, подвил съм крак
и в себе си се вслушвам аз
за стъпки, що се връщат пак,
за мил и дружелюбен глас.
фучи в дълбокия комин –
изпаднал в лен и самота,
в нощта съзирам свода син
на бъдещи суетни дни
и може би сега от мен
едва ли има по-щастлив,
загледан в бъдещия ден
когато няма да съм жив.
* Фрагмент от поемата "Завещание":122 ле-та, писани под влияние на старофренския поет Франсоа Вийон, от март до юли 1972 г. в добруджанското село Гурково,
** Гризеше ме съвестта от добруджанска любовна авантюра и баща ми се чудеше как да ме извади от това състояние на вцепененост, като ме разхождаше с неговия мотоциклет NSU-500. Бел.м., tisss.