От нея по-суетна не... не знам,
и по-устата може би едва ли –
захвърлила сукмана си голям
и гащи, риза, сутиен, парцали,
по цял ден гола пак ми се търкаля,
наклепана с червило, сенки, руж
и с мигли черни като мрака чер,
понеже явно хич не съм й чужд
помахва ми: Ще дойдеш ли при мен
или да си потърся кавалер?
кротувам си, нагъвам къшей хляб,
естествено, съгласен съм така
да си живеем в този глупав свят,
докато слънчоглед една тава
тя люпи, мляска и оре от яд,
оригва се, смърди, фучи от гняв,
и все пак с нея чувствам се благат.
да ровя пак по кофите с боклук –
желязо, стара вещ, разбит диван,
които тутакси да ги продам,
и тъй да припечеля някой лев.
Така си отминават ден след ден,
любим и прокълнат като напук.
привързан съм и тя ми е любима –
обичаме се, караме се с бяс,
и съм щастлив, че точно нас ни има.
Ще зъзнем двамата и тази зима,
каквито и да сме, сме си любими:
обичаме се, караме с бяс.
Щастлив ще си, ако си като нас.
.jpg)
.jpg)
.jpg)