ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (577.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (577.) 

   ...Аз я мислех за девойка, ала тя имала си мъж... – Федерико Гарсиа Лорка*

   10. maj 2011. 

ДВЕТЕ ЛИЦА НА ЕДНА ЖЕНА

Стоеше сам-сама на бара, 
аз влязох, казах: Добър ден! – 
изсвирих нещо на китара 
и тя реши да дойде с мен. 

Отведох я покрай реката 
като един достоен мъж, 
целунах я и тъй нататък 
се гмурнахме в море от ръж. 

По рокля с тънички презрамки, 
такава – пъстра, от басма, 
изу сандали, доядя ме, 
избяга ми и се присмя.  

Дори не съм я уговарял,

когато я настигнах аз: 

като жребче, хем без самара, 

тя гола тръпнеше от страст. 

Езиче пъхна ми в ухото, 
закле ме и какво ли не, 
излегната по гръб, защото 
пред нея бях на колене. 

Да я пожаля, да премисля... 
Ужасно! – казвате сега. – 
Съпруга чужда да притискаш 
и да я любиш на брега... 

Да я зарежа там на плажа, 
честта й сам да я защитя...? 

Но кой на знойна ще откаже,

особено щом страда тя! 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 9 maj 2021

–––

* Федерико Гарсия Лорка (1898-1936), музикант, поет, драматург, художник, разстрелян в утрото на 18 август 1936 г., след като заедно с друг задържан бил отведен от франкистката полиция с кола в покрайнините на Фуенте Гранде в Гренада. Екзекуцията била изпълнена незабавно след "самопризнания". Тялото е заровено в плитко изкопана яма. Откритият документ от разпита не дава подробности за съдържанието на т.нар. самопризнания.

Федерико Гарсиа Лорка

  Вж. https://www.ploshtadslaveikov.com/ofitsialno-lorka-e-ubit-po-zapoved-na-pr/ Бел.м., tisss.